fbpx

Врачанско и твърдините на вярата

Врачански Балкан
11 март 2020
Андрей Николов– Скулпторът, за когото България беше тясна
11 март 2020

Врачанско и твърдините на вярата

В историята на българския народ поклонението и смирението вървят ръка за ръка. Поклонението е духовно пътуване към себе си. Обект за поклонение са светите места, свързани по някакъв начин с религията. За България това са преди всичко нашите православни манастири.


Християнството пуска дълбоки корени на Балканите, след като през 313 г. сл. Хр. роденият в Ниш римски император Константин Велики го обявява за равноправно на другите религии в Римската империя. В следващите хиляда години християнството е основна религия на Балканите. С нахлуването на османските турци през Късното Средновековие, ислямът също се настанява в региона. В наши дни по българските земи има много ценни обекти за поклонение. Манастирите са изграждани в естествено защитени и отдалечени от главните пътища местности. В региона на Враца има множество такива, особено подходящи за тази цел.


В Искърското дефиле се намира Черепишкият манастир. Той е основан през 12. век, но се споменава и като обител, свързана с цар Иван Шишман. Разрушаван многократно през годините на робството, манастирът е възстановен от св. Пимен Зографски през 17. век. Там намира убежище Софроний Врачански от гонения, а Иван Вазов и Алеко Константинов се вдъхновяват за някои от своите произведения. Намира се на 25 км южно от Враца, на 10 км северозападно от Мездра, в близост до село Лютиброд.
Осеновлашкият манастир „Седемте престола“ се намира над село Елисейна в дефилето на река Габровица, на около 80 километра източно от София по пътя за град Мездра през Искърското дефиле, на 50 км от гр. Враца. Според една легенда манастирът е построен през 11. век, когато седем бесарабски боляри се заселват в планината и основават селата Лъкатник, Лесков дол, Желен, Осеновлак, Огоя, Оградище и Буковец. Манастирската църква датира от 11. век. Сградата е уникална със своите седем олтара и няма еквивалент в България. Четири основни олтара образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Други два са в близост до вратата, а последният, седми олтар е разположен срещу входа на църквата. Всеки „престол“ образува параклис с отделни стенописи и иконостас, посветен на български светец.
Манастирът „Св. Иван Пусти“ е разположен в границите на Природен парк „Врачански Балкан“, на пет километра от Враца. Над сградата се намира Постницата, където според легендата е живял Иван Рилски, на чието име е наречен по-късно и манастирът. В манастира е имало златарска работилница, в която са работили чипровските майстори Никола и Пала. През 1822 г. в манастира е основана първата в България щампарска работилница. В периода 1894 – 1928 г. манастирът е напуснат от монасите си и оттогава се нарича „Пусти“.
Градешкият манастир „Св. Йоан Предтеча“ е разположен в непосредствена близост до село Градешница, на 36 км от Монтана и на 38 км от Враца. Комплексът се състои от вътрешен манастирски двор, обграден от каменни зидове. Двуетажните жилищни постройки са издигнати през 1865 г. и са свързани в ъгъла на втория етаж с малък параклис – „Св. Иван Рилски“. В периода 1998 – 2000 г. църквата е реставрирана и преосветена с помощта на АЕЦ „Козлодуй“.
 
Средновековната тайна на Царевец

Между хълмовете до Враца се крие село Царевец, в което е запазена една от най-старите църкви в България, и то в почти оригинален вид. Има предположения, че храмът е най-старият запазен на Балканите, много по-стар от селото. Според една легенда заселниците открили в гората много стара църква и наблизо построили сегашното село. Според исторически датировки храмът „Св. Никола“ е построен 13. – 14. век или по-рано. На входа има камък с издълбана годината 1747, когато се предполага, че е правено укрепване. Вътре е запазен каменният иконостас от врачански камък, единственият оцелял такъв във врачанско.


Дървените иконостаси, с които днес свързваме всички православни църкви, се появяват след падането на България под османска власт. В Царевец по някаква причина местните хора са запазили каменния. Старата църква се намира в центъра на селото, в двора на новия храм, който е „само“ на 134 години. Обикновено е затворено, ключът се пази в кметството отсреща. Новата църква „Св. Димитър“ също е много красива – тя е и много голяма, строена след Освобождението. Стените й не са изографисани, оставени са бели, с нарисувани звезди. В района на Царевец има святи места, пещери и скални рисунки, но до повечето достъпът е труден и изисква специална екипировка. Селото се намира източно от град Мездра, до него има хубав път.