fbpx

Врачанският балкан – хит сред кинорежисьорите

Врачанската Скакля изумила с красота и турския паша
26 октомври 2020
svoboda-za-vrachani-izvezana-ot-sestrite-mitsa-i-kalitsa/
„СВОБОДА“ за врачани, извезана от сестрите Мица и Калица
8 ноември 2020

Врачанските скали са ставали фон на стотици снимки, а хиляди туристи, минали през града са оставили въздишките си под уникалните отвеси, мечтана дестинация на всеки алпинист. Посетителите казват, че има някаква магия в тези природни феномени, а врачани очакват топенето на снеговете, за да се събуди най-високият непостоянно действащ водопад в България – Скакля. Днес, когато си правим селфита на Велоалеята или пред Вратцата, разбираме защо врачанският балкан бил декор, избиран от кинорежисьорите. Дори може гордо да заявим, че тук са снимани едни от най-успешните филми в историята на седмото изкуство в България. Част от тях са включени в книгата „50 златни български филма“ от Пенчо Ковачев.

Вижте кои са те:

„Безбог” – 2016 г.

Последният филм, които обра филмовите награди в Локарно и Сараево през лятото на 2016 г. е „Безбог”, изцяло сниман във Враца. „Безбог” е пълнометражният дебют на българската режисьорка Ралица Петрова, копродукция между България, Дания и Франция. Филмът е сниман в подножието на Врачанския балкан и разказва за медицинска сестра, която продава личните карти на свои пациенти с деменция на черния пазар. Снимачните площадки бяха в центъра на село Згориград, пътя до Леденика, както и жилища в районите около Стария пазар и кв. 72.

„Фаворит 2” – 2006 г.

10 години по-рано врачани се редяха на опашки за статисти за американския филма „Фаворит 2” със режисьор Исаак Флорентин. По-голямата част от филма е заснета във  Враца, като за декор са използвани двора и килиите на врачанския затвор.

„В тила на врага II: Оста на злото” – 2006 г.

Филмът е частично заснет във Врачанския Балкан. Историята разказва за екип от американски морски тюлени, изпратен със задача да унищожи севернокорейска ракетна площадка и да предотврати възможна ядрена атака, провалът е недопустим. Но мисията внезапно е прекратена и четирима войници остават на вражеска територия. Сега за да оцелеят, те трябва да се защитят от бунтовническите сили, които застрашават живота им, съюзниците и целия свободен свят.

„Царска пиеса” – 1982 г.

„Царска пиеса“ е български игрален филм от 1982 г. на режисьора Иван Ничев, по сценарий на Владо Даверов. Оператор е Цветан Чобански. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков. Филмът е заснет във Враца, в сградата на Читалище „Развитие“. Сюжетът се развива през 80-те години на XX в. Петър е зет на директор на провинциален театър. Ролите, които получава в местните пиеси са незначителни. Основното му занимание е да прави сандвичи в бюфета на театъра. Началото на поредната постановка, за която са поканени гости от София, съвпада с поредната изневяра на съпругата му, която също е актриса. С обида и протест Петър променя изцяло сценария, за да каже на съпругата си и нейния баща всичко, което го измъчва. В ролите: Тодор Колев, Коста Цонев, Доротея Тончева, Евстати Стратев, Трифон Джонев и др.

„Не си отивай” – 1976 г.

„Не си отивай” е продължение на филма „Момчето си отива” и също е заснет във Враца. Юношата от филма „Момчето си отива” – Ран, вече е зрял човек, директор на училище в родното си градче. Съученичката му Мариана е негова съпруга. Но в живота му се чувства отсъствието на нещо. Ран не може да се приспособи към рутината, лицемерието, егоизма. Интригите и предателството на някои от колегите му го принуждават да си подаде оставката.  Напуска го и Мариана, която не иска или не може да го разбере. Ран заминава за малко село. Отива в училището, където детски гласчета пеят по ноти.

„Селянинът с колелото” – 1974 г.

Йордан е селянин, но вече живее и работи в града. В почивните си дни той се връща в родното си село. И така, възседнал велосипеда, той се оказва между града и селото. В селото е разпределена младата фармацевтка Маглена, която живее под наем в неговата къща. Той са влюбва в нея. За да бъдат заедно, Йордан издейства преместването на един цех от завода в селото, но никой не иска да го последва. Постепенно той разбира, че времето безвъзвратно е отминало, а той се носи на една педя разстояние над земята – на педалите на едно колело.

„Момчето си отива” – 1972 г.

„Момчето си отива“ е български игрален филм от 1972 г. на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Георги Мишев. Оператор е Георги Русинов. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев.

Репликата на Ран „Една боза от 6 стотинки“ е считана за култова и емблематична за филма от много негови почитатели. Главната роля се изпълнява от Филип Трифонов. Това е една от първите роли на актьора и остава една от най-известните му. Филмът е заснет изцяло във Враца. Песента „Хора и улици“ от филма, в изпълнение на Мими Иванова и Борис Годжунов, остава една от най-популярните песни на българската естрада.

„Един миг свобода” – 1970 г.

„Един миг свобода“ е български игрален филм от 1970 година на режисьорите Иванка Гръбчева и Петър Каишев, по сценарий на Ивайло Петров и Ради Радев. Филмът е заснет във Враца, зад стените на врачанския затвор. Лентата се  състои от две новели „Старецът” и „Искам да живея”.

„Капитанът” – 1963 г.

„Капитанът” е игрален филм заснет във Враца. Разказва история за деца, обсебени от идеята да построят кораб, който да ги отведе на пътешествие по реката. Докато работят по кораба, обаче, групата се разделя на два лагера, които изпадат в безсмислена борба за власт и надмощие. Днес кадрите от филма може да ви послужат за обиколка в центъра на стара Враца.