fbpx

Врачански Балкан

Враца – бяла и красива
11 март 2020
Врачанско и твърдините на вярата
11 март 2020

Врачански Балкан

Враца е тясно свързана с планината – освен че се вижда от всяка точка, буквално от последните къщи или блокове в града започват пътеките, които се изкачват през шеметни гледки до скални венци, водопади, историческите местности и диви кътчета. Природен парк „Врачански Балкан“ е обиталище на много защитени видове и се радва на запазено биоразнообразие наред с приятни места за отдих и преспиване. Паркът се простира по склоновете на Врачанската планина, част от Западна Стара планина, обграден на север от внушителния Искърски пролом. На неговата територия се намира и уникалният за България геоложки резерват „Врачански карст“.
 

Живо богатство

Врачанският Балкан има изключително запазена природа, част от което е колонията на застрашения от изчезване белоглав лешояд. Има специално изградени места, откъдето множеството диви птици могат да бъдат наблюдавани и снимани в естествената им среда. Незасегнатият от човешко вмешателство район е запазил и стотици видове насекоми, от които 18 са ендемити и се срещат само там. А където има много насекоми, има и колонии от прилепи. Малките защитени от изчезване бозайници обитават скални ниши и пещери, а понякога се срещат и по тавани на изоставени къщи. От общо 33 вида прилепи в България 22 се срещат във Врачанския Балкан. Колкото и да са красиви и интересни, крилатите бозайници не бива да се гонят, пипат и местят без нужда. Всяка година дирекцията на природния парк се включва в Европейската нощ на прилепите в края на август, когато се провеждат различни игри и образователни програми в Природозащитен и посетителски център „Натура“.

 

Исторически следи

Посетителският център на природния парк се намира във Враца, на няколко минути пеша от централния площад. Помещава се в сграда на стара джамия. По различни инициативи там се организират събития със свободен вход, а дори да няма повод – винаги можете да се отбиете и да научите за маршрутите из планината и местата, до които си заслужава да се отиде. Като казваме, че пътеките към Балкана започват от града, не преувеличаваме – няколко от маршрутите тръгват от посетителския център – през проход Вратцата към Замбина могила, по посока на пещерата Леденика, хижа „Пършевица“, водопада Скакля или през село Згориград по екопътеката „Боров камък“ към връх Околчица.


До върха, на който се предполага, че е убит Христо Ботев, има и маршрут, който тръгва от село Лютиброд. Този маршрут преминава през скалната забележителност Ритлите, кръстена така заради приликата с ритли на кола. Ритлите са няколко отвесни, рязко очертани скали, като отблизо приличат повече на стени, изправени над коритото на река Искър. Около тях има богата растителност, в последните години дори има дебат трябва ли тази растителност да бъде почистена, за да не разруши скалното образувание. Около тях са останки от старото селище Коритенград, някога важен град по Искърското дефиле, разрушен след навлизането на Османската империя. Градът е имал много храмове и епископски дворци, сега са оцелели основи от раннохристиянска базилика от 5. – 6. век и средновековна църква.
 

Пътеките на Балкана

Един от най-красивите маршрути е екопътека „Боров камък“, която започва от края на село Згориград. Живописното селце се намира над Враца и само по себе си е чудесно място за почивка – активна или пък мързелива. Екопътеката следва река Лева, оградена с дървени парапети, мостчета и в края достига водопада Боров камък. Интересното е, че пътят минава под водопада и се изкачва над него, до наблюдателна площадка. Оттук за около час и половина по маркирана пътека се стига до хижа „Пършевица“ или по друг маршрут до връх Околчица за около 4 часа.
 
До историческия връх Околчица стигат много от маркираните пътеки във Врачанския Балкан, но най-голямото събитие е изминаването на маршрута „Козлодуй–Околчица“, който следва пътя на Ботевата чета. Групите тръгват всяка година в последните дни на май от козлодуйския бряг и преминават целия път, някога изминат от четниците. Това са общо 120 км, които трябва да се минат до 2 юни, когато цяла България почита паметта на Ботев и загиналите за свободата. За пръв път маршрутът е преминат през 1947 г., а идеята е на писателите Павел Делирадев и Димитър Осинин и на историка Иван Велков. Делирадев е организаторът на първото масово изкачване на връх Мусала през 1923 г., а десет години по-късно с Павел Цвятков преминават първи маршрута Ком–Емине по билото на Стара планина.


За най-малките туристи има Горска пътека на приказките – преходът е лесен, тръгва се от местност Горски дом, преди хижа „Пършевица“. По маршрута се редуват приказни кътове, къщички, места за снимки и познавателни табла, в които се разказва за всички горски обитатели. Малки и големи посетители са добре дошли и в пещерата Леденика, която е отворена за посещения през цялата година. Зимно време в нея се образуват ледени скулптури, на които дължи името си. Намира се на 17 км от Враца и до нея се стига по асфалтиран път с много завои, като се минава през прохода Вратцата.
Във Врачанския Балкан има и малка писта за скиори – до хижа „Пършевица“. Намира се в подножието на най-високия връх в околността – Бегличка могила, който е близо 1500 м висок. Пистата има ски влек, снежната покривка през зимата е обилна и се задържа дълго.


Информация за всички маршрути и екопътеки може да получите от сайта на Природен парк „Врачански Балкан“ (vr-balkan.net).