fbpx

Кулата на Мешчиите

Кулата на Мешчиите или още известна като Часовниковата кула е сред символите на Враца. Тя е по-голямата от двете запазени средновековни кули в центъра на града – издига се на височина 13.4 м.


Има две теории за произхода на името на кулата. „Мешчет“, „мехчет“ и „мечить“ са форми на произнасяне на думата, която и днес се използва от някои тюркоезични народи за „джамия“. Има обаче и теория (подкрепена от писмено донесение на католическия архиепископ Филип Станиславович), че е съществувал помохамеданчен род с името Мишчии, потомци или роднини на местни владетели с прабългарско и куманско потекло – Шишмановци.


Подобни отбранителни кули, част от укрепени жилища, се строят в цяла Европа през Средновековието, като по българските земи изграждането им продължава и през османския период. Това са жилищно-отбранителни кули, в които са живели турски спахии, паши и бейове. Укрепените кули са били поставяни в един от ъглите или в средата на крепостната стена.


На латински се наричат „каструм домини“ – крепостта на господаря. На френски е „донжон“ (donjon) – главната кула на замък, крепост или манастир, служеща за последната позиция, в която може да се оттеглят защитниците. Враца е единственият български град, който има не една, а две укрепени кули, запазени от oсманския период. 

Достъпът до „донжона“ е ставал посредством подвижен мост или стълба на височина няколко метра. Така кулите са били добре защитени срещу нападения, защото в случай на заплаха стълбата е можела да бъде срутена. Отначало входът на Кулата на Мешчиите бил на западната страна – на повече от 2 м височина. Впоследствие е зазидан, а новият вход е отворен от източната страна на нивото на терена. Дебелината на стените на кулата е 1,80 м. Състои се от приземен и три надземни етажа, ползвани за живеене. Етажите са отделени с гредоред. До тях се стигало по дървена стълба. Интересното е, че на всеки етаж има камина. Третият етаж е пригоден за отбрана – има специални помещения в ъглите и в средата на стените. Три от тях излизат еркерно навън, носени от конзоли, между които има отвори за изливане на горещи течности върху противника. Третият етаж е покрит с купол, изграден от дялани камъни върху четири сводести арки. Кулата има 12 мазгала (отвори за стрелба), а между конзолите – отвори за изливане на горещи течности върху противника.


Предполага се, че кулата е построена през 17. век. В края на 19. век е била преустроена за часовникова кула. През 2006 г. кулата е реконструирана, монтиран е циферблат, както и ново художествено осветление. 


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *