fbpx

Къща музей „Иван Замбин“

Къщата музей „Иван Замбин“ е част от комплекс „Св. Софроний Врачански“. Тя е своеобразен музей на занаятчийството и поминъка на хората от врачанския край, въпреки че това, с което Иван Замбин остава завинаги в българската история, е мисията му в Русия в началото на 19. век.


Врачани с гордост разказват за първия български дипломат, направил опит да спечели руския император Александър I в полза на българската освободителна кауза.


През 1804 г. български първенци от северозападните български земи изпращат Иван Замбин, заедно с Атанас Некович, на своеобразна дипломатическа мисия в Петербург, при руския император. Първоначално българските пратеници не са приети, тъй като нямали пълномощия – по онова време България не съществува на картата на Европа. На 26 февруари 1808 г. Замбин представя в Министерството на външните работи на Русия „верующо писмо“, подписано от епископ Софроний Врачански, според което Замбин  се явява "от името на всичките му съотечественици", както и „грамоти за общополезни работи“. По онова време Софроний е в Букурещ и се ползва с безспорен авторитет сред руския елит, както заради поста на неговия внук Стефан Богориди, даден му от турския султан, така и заради подкрепата на местния политически и духовен елит, и лично на влашкия владетел Константин Ипсиланти.
Тази дипломатическа мисия изпреварва намеренията на руската източна политика в първото десетилетие на 19. век. Но и поставя за първи път пред великите сили „българския въпрос“. Вероятно допринася и за вярването на българите от онази епоха, че именно Русия ще ни спаси от петвековното робство.
През октомври 1808 г., след тежко боледуване, Иван Замбин умира в Петербург, опитвайки се да доведе до успешен край мисията си.

Интересно е, че къщата музей, построена като реплика на автентичната, не е посветена на живота и делото на Замбин, а на традиционните за региона занаяти и поминък, и това не случайно. Иван Замбин е потомък на знатен врачански род, прочут с търговията и продукцията си на фина коприна, бижутерийни ателиета и вино. Емблематичните за региона занаяти са представени в три  експозиции: „Златарство“, „Традиционно и съвременно отглеждане на копринена буба, производство на коприна и копринени тъкани“ и „Традиционно лозарство и винарство“.


В една от стаите в къщата е обособена и малка експозиция, представяща златарските традиции във врачанско. Наличието на рудни находища и златоносните пясъци в реките на Врачанския Балкан са сред основните фактори този занаят да се превърне в истинско изкуство в златарските работилници в града. През 19. век произведенията на врачанските златари се продават в цялата Османска империя и дори отвъд нейните граници.  Изработвали са се предимно накити и църковен реквизит, но също така се инкрустират и различни и видове оръжия – саби, пушки, пищови.

Златарството продължава да процъфтява и след Освобождението – на  Лондонското изложение на балканските страни през 1907 г. врачанската златарска школа печели златен медал.
В експозицията е показан работен тезгях от златарско ателие с пълен комплект златарски инструменти, калъпи и матрици. На една от витрините са изложени много женски накити, сред които и т. нар. обеци „арпалии“, чието име идва от турската дума „арпа“ – ечемик, заради зърната, наредени около филигранно изработения кръг в средата. Подобни обеци са украсявали българките още през 13. век – с тях е закичена и Десислава, жената на севастократора Калоян, както може да се види от стенописа на Боянската църква.


В къщата можете да видите и експозиция, посветена на бубарството и копринени тъкани, прославили Враца през 19. век и извън пределите на Османската империя. Тласък на промишленото производство на коприна дава създаването на Опитната станция по бубарство във Враца през 1893 г. През 1904 г. в Сейнт Луис, САЩ, врачанката Мария Пищикова печели златния медал за колекцията си от домашно изтъкани копринени тъкани. В малката експозиционна зала можете да видите един от малкото останали в България станове за домашно тъкане на коприна и пашкули, както и различни етапи от отглеждането на копринените буби, например т. нар. „завиване“ на пашкулите, при което се използват и предпочитаните от бубите клонки от дъб, бук, смрадлика. Това, което ще впечатли дамите, са експонатите от ръчно тъкани фини копринени тъкани с вплетени дантели, памук и лен.
Третата експозиция се намира в приземния етаж и е посветена на традиционното за Възраждането в региона лозарство и винарство – тук са отглеждали и прочутия врачански мискет, наречен „врачанска теменуга“ заради аромата си.


Полезна информация:

Виж информацията за Етнографско-възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *