Вършец, където въздухът лекува

Берковица – на гости в Черказката земя
11 март 2020
Етнографските групи в Северозапада
11 март 2020

Вършец, където въздухът лекува

При спускането от Петрохан към Монтана влизаме в царството на омагьосаните земи, в които нищо не е такова, каквото ви се струва отдалеч. Сякаш героите на Радичков оживяват пред нас, докато следваме завоите надолу към долината. Вършец е притихнал под склоновете на Стара планина, със славата на един от първите балнеоложки курорти на България. Покрай главната улица се редят старите вили за курортисти с имена като „Марица“ и „Роза“, в които си личи духът от началото на XX век, когато елитът на младата българска държава почивал в малкото градче. Основателят на балнеоложкия курорт е д-р Дамян Иванов, по чиято инициатива са изградени парковете и са засадени гори наоколо. Негова е идеята за прочутата Слънчева градина, в която алеите са разположени като лъчи на слънце и са покрити със специален камък, отразяващ светлината.

 

Стара слава

Голяма част от наследството на именития лекар е запазено и до днес - Вършец има фин, аристократичен дух, макар и потъмнял от времето. Курортният град е много спокоен и чист, чудесно място за почивка при пълна тишина. Вилите отдавна не се използват, те са наследени от хотели и къщи за гости. Във Вършец се смята, че и росата лекува. Ако не росата, то водата е лековита и помага много за заболявания на периферната нервна система или просто може да я използвате за пълно потапяне в спокойствие. Предупреждаваме, че водата е минерална и затова не е добре да киснете дълго време без лекарска препоръка. Всеки от по-големите хотели има собствен басейн, открит или закрит, които са достъпни и за външни посетители. За желаещите да опитат традиционния местен дух и кухня препоръчваме някоя по-малка къща за гости. Специализираната болница за рехабилитация работи, базата е добра и може да я посетите по препоръка от лекар.

За Вършец се разказва, че е изграден с идеята да бъде българския Баден-Баден и до голяма степен романтиката на времето между двете световни войни се е запазила непокътната. Алеята с чинарите е същата, парковете са все така поддържани, само тук-там новите хотели и къщи те връщат в реалността. Градът е напълно съхранен и пощаден от строителната вакханлия и безвкусица, която съсипа много други курорти. Дори и в най-високия сезон рядко ще срещнете шумни големи групи и наплив от хора. Природата продължава да е най-ценния актив тук и за тези, които са свикнали само на организирани забавления и масов вкус вероятно няма да им хареса. Предупреждаваме, тъй като често сме чували разочарование „Тук е много тихо и няма забавления“.

Някога във Вършец е построено първото казино в България – официалното му откриване е през 1924 г. В него често се отбивал принц Кирил, а софийската буржоазия с лекота пръскала парите, спечелени от какво ли не. Казиното отдавна не работи, но сградата му е запазена. Тя наподобява казиното в Баден-Баден и още навремето е електрифицирана като подарък от цар Борис III. Градът има малка галерия и музей, разположен в автентична стара къща от 30-те години.

 

Планински дух

Край Вършец има няколко местности за планинска разходка. Иванчова поляна е най-близката, като там е по-скоро парк с алеи, дълги няколко километра. Гледките са много красиви в ясно време, а въздухът е кристален. Благодарение на планинските течения в района се диша много леко, и в ранна утрин и привечер сякаш въздуха става сладък и те насища с кислород. На десетина километра югозападно от града е местността Зелени дел, откъдето тръгват пътеките за изкачване на връх Тодорини кукли. Намира се в долината на Стара река, под рид Козница. Тук се провежда ежегодния Празник на минералната вода и Балкана. Наоколо е пълно с диви малини, които зреят около края на юли-август.

В подножието на Козница, е местността Бялата вода, откъдето също тръгват пътеки за местност „Водопада“ и за село Спанчевци. За пътеките до местностите и за изкачване на връх „Тодорини кукли“ може да питате в Туристическия информационен център в града. В подножието на планинския връх е Клисурския манастир, който приема гости в светлата част на деня. На място има магазин, в който монахините продават собствена продукция. Клисурския манастир е един от най-големите и добре поддържани български манастири.

В близкото с. Спанчевци е общинският минерален басейн с плаж, отворен за всеки желаещ. Цените там са по-скоро символични, басейнът е голям, със сенки и места за почивка. До селото има и други почивни комплекси. Във високата част на Вършец има мандра, в която се произвеждат кисело мляко, сметана, сирене, кашкавал от млякото на животни от околността. Може да питате на място как да стигнете. Мандрата продава под марката „Ком“ и извън Вършец.

 

Горна бела речка и фестивала Goat milk.

Всяка година около 24 май е събора на селото. Тогава се провежда арт-фестивал на спомените за Северозапада. Първото му издание е през 2003 г. Името му идва от традиционния за селото и района млечен деликатес - извара от козе мляко. В последните години козите са намалели, но все още може да се открие от изварата в съседните села Дружево и Миланово. В близкото село Долно Озирово се намира център за защита на белоглавите лешояди. Има изградена екопътека, на която са обособени панорамни места за орнитолози. В скалите над селото успешно е възстановена популация от белоглави лешояди. Най-лесно те могат да се видят в изградената специално за тях волиера. Повече за програмата на фестивала Goat milk може да се прочете на неговия сайт (novakultura.org)


Как да стигнем: Най-прекия път от София е през прохода „Петрохан“ (70км), в с. Бързия следете за табелата надясно. Ако идвате от изток или по магистрала „Хемус“, отбивката за Вършец е след Враца (22 км). За идващите от Видин препоръчваме пътя през с. Превала, който е паралелен на главния, но много по-спокоен и красив.

Къде да отседнем: Хотелите и къщите за гости в града и селата наоколо са много, за всеки вкус и джоб.

Не пропускайте: Клисурски манастир, Иванчова поляна, Слънчевата градина, фестивала в Горна Бела Речка в края на месец май,

В района: Монтана, Чипровци, Лопушански манастир, Берковица

Подходящо за: екологичен туризъм, планински преходи, спа туризъм

 

Текст от луксозно хартиено издание с много снимки на издателство „Сиела“

„От Балкана до Дунав – идеи за пътешествия в Дунавска България“ (2018)

https://ciela.com/ot-balkana-do-dunav.html