fbpx

Осеновлашки манастир “Св. Богородица” (7-те престола)

Един от най-интересните манастири по българските земи - Осеновлашкият, известен още като "Седемте престола", е разположен в Искърския пролом, на 5 километра южно от гара Елисейна,в долината на река Габровница.

Манастирът възниква като духовно средище през 10-11 век. Според легендите, една от версиите за създаването на манастира е свързана с брата на цар Петър II Делян, княз Георги, който се покалугерява и приема името Гаврил. След нахлуването на печенегите Гавраил бяга при брат си Дамян във Враца и двамата станали първите манастирски ктитори. Има и друга легенда, според която обителта е основана през 11в. от 7 болярина, които идват от Бесарабия и се заселват в Балкана заедно със семействата си, основавайки 7 села в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лъкатник.

Името на манастира се свързва и с уникалната за България и Европа църква съставена от седем олтара /престола/ - 7 параклиса, посветени на български светци. Тя била частично опожарена, но отново възстановена през 1815г. Четирите основни олтара образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Големият дървен полилей под купола на църквата е съставен от 15 разкошно резбовани части и е известен с името "Хоро".

Най-ценната реликва съхранявана в манастира е иконата на Св. Богородица от 11 век – твърди се, че е донесена от игумен Гавраил от  Атонския манастир. По нея още личат следите от пожара, когато манастирът е положен на палеж от турските нашественици. Само тази чудотворна икона оцелява от пепелищата и разрушенията.

Скътан в пазвите на Стара планина, манастирът е културен център за селищата в областта  през годините на османското владичество. Със своите здрави зидове и железни порти, често дава убежище на хайдути сред които Чавдар Войвода, Вълчан Войвода и др.

През 1737 г. султан Махмуд Безбожни, нарежда разрушаването на много манастири и църкви, в това число и Осеновлашкия – всички 13 монаха са жестоко посечени и днес в двора на манастира може да се види паметна плоча за саможертвата им. След Руско-турската война през 1770 г. и подписаното мирно споразумение, султан Абдул Меджит издава указ, с който се позволява на подчинените християни да строят църкви и манастири.

В началото на 19 век, по времето на смутните кърджалийски времена,  Осеновлашкият манастир е бил обезлюден, а манастирските сгради сринати. През 1824г. с помощта на врачанина Димитраки Хаджитошев  започва възстановяването на манастира. През 1848 г. отец Христофор основава в манастира килийно училище, като един от учителите става самия той. В епохата на национално-освободителните борби Осеновлашкият манастир неведнъж е бил убежище на революционери, сред които и Апостола Васил Левски.

Легендите разказват, че манастирското клепало, било изковано през 1799 г. с желязо взето от вратите на средновековната крепост "Калето" в близост. Това станало по идея на Софроний Врачански, докато се криел тук от черкези. След Освобождението звънът на клепалото, вдъхновява Иван Вазов за баладата „Клепалото бие“ от цикъла „Скитнишки песни“:

 

„…И много години в усои нечути

клепалото биел калугерът стар,

но лош ден настанал: неверници люти

земя ни сторили я плен и пожар…“


Полезна информация:

Намира се на 86 километра на изток от София по пътя за гр. Мездра през Искърския пролом, на 50 километра от гр. Враца и на пет километра южно от гара Елисейна. Идвайки от София, хванете пътя в дясно, току след прелеза. Пътят до манастира е в относително добро състояние, но е тесен и е препоръчително да се кара внимателно. Пред манастира има скромно заведение за хранене, както и сергии за сувенири.

В навечерието на храмовия празник на манастира, 8 септември, поклонници от околните села идват след залез слънце със запалени фенери за поклонение и молитви.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *