fbpx

Крепост „Вратица“

Крепостта „Вратица“ се намира на 1,5 км западно от града, в дефилето на река Лева, непосредствено преди природния феномен Вратцата. Предполага се, че това са останките от древния град, дал началото на днешна Враца. Основаването му се свързва с ценните медни находища, недалеч от крепостта. 


Най-ранните находки, открити от археолозите, са от тракийския период, от 6 век пр. Хр. – това са  монети от гръцки градове по Егейското крайбрежие. В периода около 6 -7 век пр. Хр. на територията на днешна Враца започват да се заселват трибалите, чиито владения на изток стигат до Искър. Предполага се, че именно тук е била и тяхната столица. Трибалите били гордо и войнствено племе – прочути в древността са техните победи над одрисите (425 г. пр. Хр.) и дори над армията на Филип II. През 335 г. пр. Хр. воюват и срещу синa му Александър Македонски и впоследствие стават негови съюзници.
Трибалите претърпели сериозни поражения от келтите, а по-късно през 179 и 168 г. пр. Хр. са разорени от германското племе бастарни. През 29 г. пр. Хр. някои от местните тракийски владетели стават съюзници на римляните, за да укрепят личната си власт, но това като цяло отслабва съпротивителните сили на трибалите и не след дълго  римският император Марк Лициний Крас (младши)  успява да ги победи (29 – 27 г. пр. Хр.)


След създаването на провинция Мизия тук изникнало римско рударско селище с монетарница за бронзови монети. Римляните вдигнали яка крепост, пазеща медните рудници от нашественици. Разцветът на региона идва по времето на Византия (император Юстиниан), когато е изградена и раннохристиянска църква. При разкопките е открит и оловен печат на Император Юстиниан.
Една от интересните находки е римска републиканска монета, датирана от 1 век пр. Хр. Други интересни находки са фалшивите златни монети – „фуре“ на император Зенон, както и бронзова монета от времето на император Клавдий. Според археолога Нарцис Торбов, водещ разкопките в района, има достатъчно свидетелства, че именно тук е изгубената римска крепост „Валве“, за която съобщава известният в древността историк Прокопий Кесарийски.

По време на Първата и Втората българска държава селището има важно стратегическо значение за региона. През 13. век е застроен целият хълм и селището вече носи името Враца – доказателство за това е намереният каменен надпис, част от експозицията на Регионален исторически музей – Враца. От този период са загадъчни погребения в близост до разкопките на средновековна църква от 13. век – скелет с отрязана глава и положен камък на сърдечната област, както и друг – обезглавен, с лице, обърнато надолу. Подобни практики са прилагани през Българското средновековие за обезопасяване на потенциални вампири, казват експертите. Друга интересна находка от периода на средновековието е сребърна монета на българския цар Михаил III Шишман от 14. век.
Според легендите, при османското нашествие крепостта дълго време е отбранявал Радан войвода с войската си. Легендата разказва за трагичния край на войводата и неговата дъщеря Елица, които се хвърлили от скала недалеч от крепостта, за да спасят честта си от поругаване. Днес мястото, на което двамата намират смъртта си, е известно като „Червената скала“.

При покоряването на района от османците крепостта и църквите към нея са разрушени. 
Останки от това емблематично за Враца място могат да се видят, преминавайки по така наречената „Наследствена пътека“, изградена от ПП „Врачански Балкан.“


Полезна информация:

Пътеката започва с обозначение и дървена табела. Има малък паркинг срещу нея. Мястото е сипейно – нужни са ви подходящи обувки. 
В близост е и любимото на врачани заведение и хотел „Чайка“, което работи и в неделя. До комплекса има и малка пикник зона.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *