Тефтерчето на Ботев в дигиталния архив

Цветослав Йонов: Винаги съм вярвал, че фестивалът Vola Open Air ще прерасне в нещо голямо
19 февруари 2021
Леденика – гордостта на нашия Балкан
3 август 2021

Частица от книжовното наследство на България вече е достъпно до широката общественост чрез силата на новите технологии. Скромното тефтерче с черни корици, което се съхранява в трезорите на Българска народна банка, е издадено и в бутиков вариант – в луксозна кутия с мини книжка и флаш памет. Електронният носител съдържа и 20 стихотворения на Христо Ботев, като „Хаджи Димитър”, „Борба” и „Моята молитва” се публикуват и на английски език. Дигитализираното копие е придружено от двуезична книжка с биографични данни, документи, свързани с живота на Ботев, както и негови стихотворения. Луксозното издание на джобния тефтер на Христо Ботев е съвместен проект на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” и Регионалната библиотека във Враца по повод 170 години от рождението на поета революционер. Може да се каже, че личното му тефтерче е и един от най-ценните документи, свързани с живота на Христо Ботев. То е с размери 9 на 13.5 см и има 87 страници. Интересното е, че Христо Ботев прави записи в личното си бележниче от средата на 1875 до месец май 1876 година. Това е една година, най-драматичната, от неговия живот, която по своеобразен начин е отразена и в това бележниче.

В него може да намерим най-разнообразна информация – имена на различни наши възрожденски и революционни дейци от ХIХ век, може да видим чернова или един ръкописен вариант на стихотворението „Обесването на Васил Левски”, който значително се различава от познатия ни по-късен вариант на творбата. Едно от малкото, дори единствено документално свидетелство, затова как Христо Ботев е редактирал до съвършенство своите текстове. В него може да намерим още имена на четници и кандидат четници, тоест хора които са изявили желание да участват в чета и такива, които реално са взели участие. Това са страниците от 29 до 86-а, в които са записани около 200 имена на тези негови съратници. В тефтерчето има и сметки, свързани с негови лични разходи. На една от страниците може да се види и запис на арабска поговорка, която му е направила силно впечатление: „Обичай, който искрено те обича, макар да е на най-долното стъпало. Не обичай, който не те обича, макар да е в Египет султан“. На страницата фигурира само тази поговорка, която разширява нашата представа за личността на Христо Ботев – от какво се впечатлява, какво занимава съзнанието му и по някакъв начин е записано и съхранено в личното тефтерче.

Интересна е и съдбата на самия документ. Ботев го носи през цялото време, то е с него дори и на кораба „Радецки”. Последният запис е на 17 май 1876 г., това е денят, в който четата превзема кораба. Христо Ботев много добре е знаел каква информация има в тефтерчето и при евентуално залавяне какви неприятности ще донесе не само на него, но и на четата. Затова го предава, заедно с още няколко лични документи, на своя съратник Димитър Горов, който пътува заедно с него, но слиза една спирка по-рано – на пристанище Бекет. Предполага се, че после е предадено на Тодор Пеев, наш възрожденски революционен деец и учен. Той го съхранявал в личния си архив до смъртта си през 1904 година. До 1940-а никой не е подозирал за съществуването на тефтерчето, докато големият български книжовник Никола Данчов не го открива в линия му архив, за което съобщава в една статия във вестник „Зора” от 1940 г. „Някои неизвестни Ботьови реликви”. Десетилетия наред този документ е останал неизвестен за изследователите и по-широката общественост. През 1948 година вече е част от Български исторически архив на Националната библиотека в София и се съхранява в трезора на Българската народна банка.

Дигитализираното тефтерче е достъпно на официалните сайтове на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца.