fbpx

Скалните легенди за Крал-баѝр, Колеснѝцата, Кочиите

Никола Войводов – врачанинът, вдъхновил Ботев
18 март 2020
Врачанската Скакля изумила с красота и турския паша
26 октомври 2020

Величествените скали край Враца разкриват тайнствени легенди за героизъм и предателства. Някои от тях дори наподобяващи вълшебни разкази, но запечатени по магичен начин върху каменните масиви.

При скалния пролом Вратица край град Враца се издигат скали, наречени Крал-баир или Колесницата. Няколко каменни фигури сякаш са поели път нагоре през планината. Може да се види каменна колесница, впрегната в каменни коне, главата на едър мъж с брада, женска фигура. Най-хубавото място, от което всеки посетител на града може да наблюдава тази „сцена“ е средата на велоалеята, която започва от алеите за парк „Хижата“ и стига до прохода Вратцита.

Според една легенда това е колесницата на бягащия цар Йоан Срацимир, според други – колесницата на цар Костадин и царица Елена – повелителите на небесния огън.

Още през 1877 г. Феликс Каниц предава една легенда за тази местност, която е свързана с владетеля на Видинското царство Иван Срацимир, разказана в сборника „Крал-баир“: „Според преданието, тук именно разгневеният християнски Бог е наказал чудно по вечно видим начин предателството на последния български цар Йоан Срацимир Шишман. Високо върху „Крал-баир” на десния бряг на реката се вижда тоя Йоан, който от страх предал земята си на турците, вкаменен при опита му за бягство. Но не само коварният предател, но и неговата дъщеря, колар, кола и четирите впрегнати коня постигнала същата съдба. Тяхната кръв е почервенила скалите на онова място.” 

Съществува предположение, според което етимологията на топонима крал-баир трябва да се търси във връзка със старата българска дума каралюк/каралък – „вид птица от рода на соколите, която се е използвала за лов на малък дивеч”. (Регионално краеведско дружество, Огнян Пищиков).

Трета легенда свързва скалните образувания Кочиите с турските нашественици и цар Костадин. Когато многобройна войска нападнала крепостта, бранителите ѝ се сражавали храбро, но били малко. Преди падането на крепостта цар Костадин я напуснал с колесницата си през Войводин дол към Патлейна. Там срещнал жени да берат дини. Той ги благословил, като им казал: „Днес да сеете, утре да берете!”. На другия ден минали турците и ги попитали кога е минал царят, а жените отвърнали: „Когато сехме дините.” Преследвачите се отказали и се върнали, като помислили, че царят е минал преди много време.

Трите легенди са публикувани от Калина Тодорова в сборника „Топонимия на Природен парк „Врачански Балкан”, 2014. Още много истории за забележителностите, които разкрива Враца, може да бъдат прочетени в сайта: https://kartanavremeto-vratsa.org/.

Снимка: kartanavremeto-vratsa.org