Оряхово – между живописта и Дунавското хоро

Врачанско и твърдините на вярата
11 март 2020
Оряхово – история за три паметника
11 март 2020

Оряхово между живописта и Дунавското хоро

Оряхово е в края на равнината Златията, на няколко тераси над Дунав. В него има пластове история, много вино и музика. Започва се от тракийските поселища, през римските пътища и средновековните крепости, развива се в османския период и след Освобождението става един от центровете на търговията по Дунав.


Днешно Оряхово е наследило по нещо от всеки минал период, но най-забележима е архитектурата на стар дунавски град. Необарокови сгради, кокетен сецесион и между тях – няколко грандиозни за времето си социалистически постройки. Оряхово е място на противоположности и е дестинация за хора, които търсят „всичко в едно“. Там е еднакво подходящо за културен, за екологичен и кулинарен туризъм, а само на няколко километра от града е Селановци – едно от най-големите села в България, перспективна дестинация за селски туризъм.


За изкушените от историята в района могат да се видят останки на средновековна крепост – „Камъка“, някога отбранявала региона от чужди нашественици. Според историческите сведения в началото на османското нашествие, когато българите продължават да се борят за държавата си, жителите на крепостта отварят портите ѝ пред рицарите кръстоносци. Вероятно това е причина османската власт да побърза да разруши крепостта. В средата на 15. век оттук преминава походът на Владислав Ягело–Варненчик. Нуждата от наблюдение в пограничните земи кара османската власт да възстанови укреплението, но по-късно то отново е разрушено.


Археолози и историци продължават да проучват запазените артефакти и миналото на града. За произхода на името му се споменават старите „Раково“, „Рахова“, но има много предположения, че то идва от ореховите дървета в района. И до днес в Оряхово и околността има много орехи, а дали заради Дунав или от нещо друго – те са изключително вкусни.
 

Градска култура

Голяма част от центъра на града и района към Дунав е с добре запазени комплекси от къщи от началото на 20. век, строени в типичния за дунавските градове сецесион и необарок. Някои са добре поддържани, други имат нужда от реставрация, но и сред тях се усеща търговският дух на пристанищен град. Днес през ферибота преминават малко пътници и товари, така че трафикът е спокоен. Може да отскочите с кола до Румъния – в Бекет има етнографска сбирка от ръчно тъкани килими, включени от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство.


Оряхово има своята спортна слава – градът се радва на новата зала за бадминтон „Арена Оряхово“. В нея се организират всяка година международни и републикански турнири по бадминтон, което е добър повод за посещение. Съседното Селановци е популярно като „селото на спортната борба“, в което са родени много известни състезатели – сред тях и световният шампион Николай Гергов.


Историческият музей в Оряхово често организира изложби, възстановки на ритуали и празници, а самата институция се помещава в стара къща – образец за сецесионова архитектура. Центърът за културно-историческо наследство е другата ни спирка в Оряхово. Той се помещава в Етнографската къща, част от Възрожденски архитектурен ансамбъл. Наоколо са старата чаршия и църквата „Св. Георги“. Тя е  трикорабна базилика, което не е характерно за региона на Северозапада. Куполът и камбанарията са добавени по-късно, а самият храм е бил частично вкопан при изграждането през 1837 г. В Етнографската къща е показан традиционен градски бит, съчетание на виенско обзавеждане с български традиции. В „дюкянчето“ на първия етаж има колекция облекла от региона, както и карта на народните носии от всички краища на България.


Незаменима любов са дунавските градове – колкото и години бедност да има, колкото и да обезлюдява районът, там продължават да се усещат вековете на градска култура. Две художествени галерии, в които има изложби и събития поне веднъж в месеца, стари архитектурни шедьоври и десетки уж дреболии, които елегантно показват наследството на голямата търговия, богатството и контактите между различни религии и етноси. В Оряхово нищо не е натрапчиво и прекалено ярко, няма и помен от парвенющина и излишна показност.

Изобразително изкуство и музика

Оряхово е дало на българската култура цяло съзвездие известни личности, сред които се открояват актьорът Андрей Чапразов и проф. Марин Върбанов – създателят на катедра „Текстил и моден дизайн“ в Националната художествена академия, световноизвестен художник. Неговото име носи Художествената галерия в града, отдел към Историческия музей. Малкият на площ и население град си има още една галерия – „Савчеви“, създадена и поддържана от едноименната оряховска фамилия, от която е и младият художник Радослав Савчев.


Всяка година в средата на август, сред музиката на Панаирните дни, художници от цял свят се събират да рисуват на „Пленер Оряхово“. Част от творбите им можете да видите на място – от всички струи нежната, слънчева красота и спокойствие на града. Оряхово е родното място и на сегашния председател на Съюза на българските художници Любен Генов. Накратко – градът е малък, но има огромен принос в изобразителното ни изкуство.


Сред добре поддържаните образци на строителството от 30-те години на 20. век е читалище „Надежда 1871“. То е домакин на много събития, сред които Празниците на духовите оркестри по време на Панаирните дни, всяка година през август. Тогава оряховчани и гости се събират, за да почетат с духова музика и хора маестро Дико Илиев. Именитият композитор е прекарал в Оряхово най-плодотворните си години като диригент на духовия оркестър към читалището и като музикант към оркестъра на 36-и пехотен козлодуйски полк, който е пребивавал в Оряхово. Вдъхновен от природната красота на дунавското крайбрежие, той написва през 1937 г. най-известното българско хоро – Дунавското. Музиката за духови оркестри е една от отличителните визитки на Северозапада и не можем да си представим Оряховския край без нея. От съседното Селановци е друг именит композитор – Андрей Врачански, автор на десетки хора и произведения за оркестър.


А къде е музиката без вино? От древни времена жителите на Дунавския район са отглеждали лозя и отговорно можем да кажем, че тук са едни от най-старите в света традиции за винопроизводство. След период на известен упадък в края на 20. век днес в Оряхово отново има голяма винарска изба – „Шато Бургозоне“, която обещава да поддържа старата слава. В избата има зали за дегустация, а от терасите на сградата се разкрива изключителна гледка към лозята, Дунав и остров Есперанто. В непосредствена близост е село Лесковец, което привлича любителите на старата градска песен с фестивала „Сребро в косите, песен в душите“ на 30 юни. По пътя след избата и Лесковец се стига до село Остров, където в края на юли се организира кулинарен фестивал на дунавската риба. Покрай Остров е крайдунавският път, по който можете да стигнете от северозападното село Куделин чак до Силистра, следвайки течението на реката. В отсечката до село Долни Вадин пътят е в лошо състояние и трябва да се внимава. Но си заслужава риска, защото мястото трябва да се посети. Дали заради местните хора, които развиват инициативата „Село назаем“, или заради останките от римския мост над реката, изграден някога от Константин Велики, като цяло все още тази дунавска приказка е жива.

Кукурузени усмивки

Само на няколко километра от Оряхово, в Селановци, ни посреща друг приказен свят – Малкият принц, който се е настанил в центъра на селото. Фонтанът, изобразяващ историята му, е приютил вълшебната Роза, Лисицата и самия Принц. Възможност за творческа изява на нестандартната детска философска мисъл предлага Националният конкурс на малките философи „Малкият принц“, организиран всяка година от училище „Н. Й. Вапцаров“. Съборът на селото е около Петковден – 13–15 октомври, и е повод да отидете не само за среща с него. Тогава е фолклорният фестивал „Кукурузени усмивки“ с групи за автентично и обработено народно творчество от цяла България, че и от съседна Румъния. Селановци има и друга забележителност – читалищна сграда, в която е един от най-големите салони за представления в България с общо 580 места. В читалище „Самообразование 1894“ е събрана музейна сбирка за бита и историята на селото, както и фотографии, разказващи историята на едно от първите ТКЗС-та в страната.


Как да стигнем:  Пътят, свързващ Враца с Оряхово (67 км), е добре поддържан. Жп линия вече няма. От и до Румъния има действащ ферибот.

Къде да отседнемВ Оряхово и околностите има няколко хотела, като препоръката ни е в топлите месеци да сте по-далеч от брега на Дунав и преди да резервирате, да проверите повече отзиви за мястото.

Не пропускайте Художествени галерии „Проф. Марин Върбанов“ и „Савчеви“, музея, дунавски остров Есперанто, Празници на духовите оркестри „Дико Илиев“, фестивал „Сребро в косите, песен в душите“ в село Лесковец, Фестивал на рибата и рибаря в село Остров, „Кукурузени усмивки“ в село Селановци, Празник на св. Илия с курбан в село Горни Вадин на 20 юли.

Из района: Козлодуй с лесопарк и параход-музей „Радецки“, Национален поход „Път на Ботевата чета“, село Бърдарски геран.

Подходящо за: винен туризъм, фестивали с кулинария, дунавски острови, urbex, веломаршрут, градски културни събития.