Оряхово – история за три паметника

Оряхово – между живописта и Дунавското хоро
11 март 2020
Андрей Николов– Скулпторът, за когото България беше тясна
11 март 2020

История за три паметника

В центъра на Оряхово, на пл. „Дико Илиев“, се издига статуя, излята в памет на загиналите румънски войници в Руско-турската освободителна война. От „Старият Видин“ (проект, който се занимава със забравени или непознати моменти от миналото) разказват, че малко след края на войната българското правителство се споразумява с Румъния да се направят три паметника – по един в Смърдан (Видинско) и Оряхово, и мемориал в Гривица (Плевенско). Разходите поема Румъния и заради ограничените финанси двата паметника са еднакви – жена с високо вдигнат факел и меч, символизираща победата. Паметникът в Смърдан заедно с други румънски паметници е разрушен след откъсването на Южна Добруджа.


В Оряхово го запазват – местните военни не изпълняват заповедта за разрушаване, свалят бронзовата фигура и я закопават в двора на казармата. Там престоява повече от 40 години и при строителство е открита отново. Паметникът е преместен на старото си място край града, а от 1997 г. е поставен в центъра на Оряхово. Отворен остава въпросът за автора – широко разпространеното мнение е, че това е Арналдо Дзоки, направил статуята на победата в Русе. Двете си приличат изключително много, ако се гледат по-отблизо. Но проверка на „Старият Видин“ в архивите предполага друго – никъде не е открито името на Дзоки, а в румънски източници за автор е посочен Карл Сторк. За статуите се използват военни трофеи – пленени турски оръдия, а отливането е направено във Виена.