Манастирът „Иван Пусти“

Манастирът „Св. Иван Рилски Пустиножител“ е сред любимите места на врачани и един от 50-те малко познати туристически обекта, популяризирани от кампанията „Скрито пред очите ти” на Министерството на туризма.


Намира се на 12 км от центъра на Враца, скътан в гората, в подножието на внушителен варовиков отвес. Малкият манастир носи името на св. Иван Рилски, който според преданието е бил отшелник по тези земи. Известен е още като „Св. Иван Пусти – Касинец“, по името на местността Касината, и като Бистрешки - по името на близкия квартал на Враца, който до 1971 г. е село.


Археологическите находки на керамика сочат, че вероятно манастирът е изграден върху тракийско светилище, съществувало през 4 - 1 в. пр. Хр. Недалеч може да се види скална ниша, наподобяваща женска утроба – символ на тракийската богиня на плодородието Бендида.


Първоначално монаси-отшелници се заселват в скалните пещери в местността. През 12-14 век недалеч е изградена средновековната крепост „Касина“ (с. Бели извор). Вероятно оттогава датира и манастирът, който е бил защитен от крепостната стена. Мястото на крепостта е избрано заради естествената защита на скалния масив и поради лесната отбрана – оттук се открива широка гледка към долината. По време на османското владичество манастирът е опустошаван и възстановяван многократно.


През Възраждането Бистришкият манастир е духовно средище с килийно училище и книжовна школа, в която творят Йосиф Брадати и неговият ученик поп Тодор Врачански. През 17 век зад манастирските стени процъфтяват и занаятите. Тук заработва и една от първите златарски работилници в Северозапада, свързана с прочутата Чипровска школа. През 1822 г. в манастира е основана първата в България медно-щампарска работилница. Със своите гравюри монасите достигат и до руските манастири. Образци от изработена в светата обител църковна утвар, щампи и икони се съхраняват в Историческия музей във Враца.


Централна част заема църквата „Св. Иван Богослов”, която в архитектурно отношение е еднокорабна, едноабсидна и с купол. През 90-те години на миналия век Бистрешкият манастир е бил обект на многобройни иманярски посегателства заради широко разпространената в този край легенда за скритото имане на цар Иван Шишман в пещерите на Врачанския балкан. Стенописите в църквата са сериозно повредени, но все още личат следи от три стенописни слоя – от 12, 16 и 19 век. Манастирът и църквата са реставрирани през 2008 г. по инициатива на Учредителен комитет за възстановяване на манастира „Св. Иван Пусти“. В комитета участват видни общественици от Враца – Герго Чернев, Огнян Пищиков, Кирил Андреевски и др.


Посещавайки манастира, не пропускайте да разгледате и Голямата пещера, намираща се недалеч от църквата. На северната стена на пещерата, на 12 м височина се виждат сцени от житието на св. Димитър и св. Нестор. Върху западната стена има зле запазени скални икони с образите на св. Иван Рилски и св. Йоан Богослов. Според експертите стенописите са на Търновската средновековна художествена школа, като надписът, оставен от неизвестния зограф, сочи годината 1544. Ценните стенописи са обявени за паметник на културата с национално значение. Под тях има малък извор и езерце – за водата му се вярва, че е лековита.

 
На около 500 м, вляво от Голямата пещера, на височина 6 метра в скалите ще видите малка скална ниша, наречена Постницата. Легендите разказват, че в Постницата е живял 40 дни в пост и молитви свети Иван Рилски и скалата сама се отворила, когато тръгнал към Рила. Постницата е изрисувана със сцени и стенописи от 18 – 19 век, които за съжаление няма да можете да видите, тъй като малката пещера е непристъпна и затворена за туристи.
Под манастира във влажните сезони може да се види малък водопад, захранван от потока, извиращ от скалите в пещерата.


Полезна информация:
Манастирът е с работно време от 10 до 18 ч., като през седмицата може и да е затворен, затова е добре да се обадите предварително на тел. 0892 700 208.
По традиция на големия християнски празник Успение на пресвета Богородица, 15 август, в манастира се прави курбан за здраве и се освещават обредни хлябове, 


Как да стигнем:

Поемате по пътя за гр. Монтана – съвсем скоро е направен ремонт и пътят е в много добро състояние. Отклонението към манастира се пада на около 9 км след Враца вляво през полето. Оттук поемате към манастира, който се вижда в далечината. Навлизайки в гората, пътят става тесен и бетонен, с остри завои. Карайте бавно, защото разминаването с друга кола е възможно само на няколко участъка. Пред манастира има паркинг, в двора на манастира - чешма.