Кървавата скала край Вратцата

От Никулден започва „увеселителният сезон” във Враца
7 декември 2020
В началото на ХХ век: Нова мода налагат врачани в посрещането на Бъдни вечер и Коледа
23 декември 2020

.…На хвърлей място от град Враца е Вратцата – тесен проход всред високите скали. Към пладне каменистата сте­на от лявата страна на прохода става черна, тукашните стари хора разказват, че това е Великината кръв. Наблизо са и Згориград, и Войводин дол…

Наричана е още Великината кръв и Кръвав камик. Намира се на самия проход над река Лева. Наименованието идва от цвета на камъка.

Легендите са няколко, но най-разпространената е свързана с турското нашествие и Радан войвода – защитник на града. Когато юна­ците му паднали под турския ятаган, той убил едничката си щерка на най-стръмната скала, за да не попадне жива в ръцете на неверниците, а след това убил и себе си. И днес кръвта на невинната девойка може да се види – червено обагрената скала се забелязва отдалече (Крал-баир 2000). Паметникът на Радан Войвода се намира срещу Наследствена пътека „Ан­тична и Средновековна Вратица”.

Паметникът на Радан Войвода край Враца

Друго предание, описано в „Топонимията на Природен парк „Врачански Балкан”, ни връща още по-назад във вековете – във времето на византийския император Василий, когато българското царство паднало под гръцка власт. Тогавашната укрепена твърдина Велико Търново, както и някои градища в равнината и повечето планински селища още не били покорени. Между тях бил и град Враца. По това време врачански войвода бил Раден. Като видял общата беда и разбирал мъчнотиите, които стоели пред него, за да опази разположения на открито място град Враца, дръпнал се зад прохода на теснините при Вратцата, в крепостта Згориград, и там юнашки се отбранявал и отблъсквал всички нападения.

Снимка: kartanavremeto-vratsa.org

След много кръвопролитни опити гърците видели, че заради сгодното местоположение и юначеството на българите, които се затворили в крепостта, както и заради умението и хитростта на войводата, не ще могат да превземат града. Освен това пръснатите по балкана и горите българи всеки ден се прибирали под войводското знаме на Раден и увеличавали силата му. Уплашили се византийците, че бойците на Раден ще нападнат някой ден техен лагер, та затова решили да употребят хитрост. Докато намислили тази хитрост, те се прибрали в равнината и крутували няколко дни.

Синът на заседналия в равнината гръцки пълководец, жаден за слава, бил твърде вещ в българския език. Наумил си да се преоблече като български селянин от този край и да се вмъкне в Згориградската крепост, та да погуби, когато му падне сгода, юначния Раден. Както помислил, тъй и успял да се вмъкне в крепостта. Представил се за син на друг български войвода, чийто град вече бил завзет от гърците. Разказал, че бил учил в Цариград и като разбрал, че отечеството му гине, побързал да се притече на помощ на баща си, ала закъснял. Но успял да се добере до единствения юначен войвода, който още надвива над гърците, и затова дошъл при него да помага, колкото може и знае.

Раден познавал добре войводата, за чийто син се представил гръкът, и затова го приел с радост и голяма почит. Шпионинът усетил, че ще съумее лесно да отрови войводата и да разпръсне войниците му. Усещал лесната победа, ала зачакал най-сгодното време.

Раден войвода имал красива дъщеря – Велика се казвала. Тя харесала гръка и се влюбила. Раден не подозирал нищо лошо в поведението на дъщеря си, уважавал много прочутия род, от който се представял гръкът, и бил безкрайно доволен от гостенина си. Но по някое време негови верни съгледвачи заловили писмо и разбрали кой е дошлият мъж и защо е дошъл в крепостта им. Дали писмото на Раден войвода, а той бил безмерно огорчен от коварната измама. Забушувала неспокойната му кръв. А Велика обикнала красивия и млад грък, без да подозира точно какъв е, била готова да тръгне с него, да остави баща и близки, родно място и бащино име.

Войводата подирил чужденеца и скоро го намерил заедно с Велика над Вратцата, откъдето й показвал разположението на гръцкия стан в полето и гръцката стража, готова да ги приеме. Войниците, които вървели с войводата, бързо се нахвърлили върху гърка, а Раден хванал дъщеря си за косата и казал:

– Умри, проклета дъще! Комуто не е мил родът му и отечеството на баща му, той не е достоен да гледа слънцето – и с един замах отсякъл главата й.

Уплашеният грък стоял вързан пред него, но войводата замахнал с меча си, разсякъл въжето и го оставил свободен с думите:

– Иди и речи на баща си да бъде готов, утре с моите юначни сватове ще му дойда на кървава сватба!

И наистина на другия ден повел смелата си дружина към полето, където в кръвопролитно сражение убил виновника за смъртта на любимата си единствена дъщеря и сам паднал убит. (От Дунав до Балкана 2005)