Козлодуй: Тихият бял Дунав и силата на мирния атом

Бърдарски геран – приказката продължава
11 март 2020
Врачанско и твърдините на вярата
11 март 2020

Козлодуй: Тихият бял Дунав и силата на мирния атом

Град, огрян от светлина от всички страни. Това е мястото, където през 1972 г. е изградена първата и засега единствена атомна централа в България. По-малко от 100 години преди това тук стъпват на българска земя Христо Ботев и неговите четници. Между двете събития Козлодуй преживява много промени. „Първа атомна“ обръща коренно живота в някогашното земеделско село и от почти половин век е притегателно място за много специалисти. Високият жизнен стандарт се вижда веднага от приятните заведения, луксозните стоки по магазините и добре поддържаните паркове и градини. Това е добра предпоставка за възраждането на туристическия интерес към района, който в последните години е понамалял. Тепърва се развива велотуризмът – тук минава маршрутът „Евро вело 6“, който в голямата си част следва почти плътно брега на Дунав. 

Козлодуйски бряг

През пролетта на 1876 г. Ботевата чета стъпва на брега на село Козлодуй. Всеизвестно е как продължава историята. Може би все още са мнозинство българите, които знаят наизуст марша „Тих бял Дунав“, с който Иван Вазов възпява краткото завземане на „Радецки“ и слизането на българска земя. Малко е тъжно, че в годините на демокрацията интересът към Мемориалния парк на Козлодуй е спаднал осезаемо. Паркът е в края на една от най-красивите и поддържани улици в България. Без преувеличение – тя е обградена от високи, добре обгрижени стари чинари, от двете ѝ страни се издигат китни къщички с градини с много цветя. Паркът е изграден около брега, където слизат четниците, а точното място отскоро е отбелязано с три високи пилона със знамена.


Те се виждат и от румънския бряг на Дунав. Дарение са от трима специалисти от атомната централа и са монтирани за празника на град Козлодуй в края на 2017 г. Под тях са паметникът на Ботевата чета, музеят, посветен на нея, корабът музей „Радецки“ и хотелът с кей за лодки. Оттук тръгва ежегодният поход „Козлодуй–Околчица“. В музея ще ви посрещне уредникът, който много увлекателно разказва цялата история – от качването на кораба до трагичната смърт на революционерите, както и повече за историята на самия град Козлодуй. Там са изложени много документи, вещи на четници, снимки, карти за движението им и за сраженията по време на Руско-турската война. Интересни са старите снимки и свидетелства за промените в Козлодуй за последните стотина години – много от тях са свързани с атомната централа.


На брега е закотвен корабът музей „Радецки“, в който е съхранена автентичната атмосфера от времето на Априлското въстание. Корабът е филиал на Националния исторически музей. Запазени са знамето на четата, униформи, последните писма на Ботев и революционерите, книги, вестници и документи, в които се съобщава за тях. Корабът може да се наема за събития, за кратки пътувания от април до октомври, а в топлите месеци може даже да се пренощува в него. Корабът е копие на оригиналния „Радецки“ и е построен през 60-те години на 20. век със средства, събрани от 1 200 000 български деца по инициатива на журналистката Лиляна Лозанова. Дарения правят и по-възрастните, но основното идва от децата, затова още на входа на кораба ни посреща детска фигура в ученическа униформа от 60-те години. За голямо съжаление оригиналният „Радецки“ е унищожен през 20-те години на миналия век, след като на няколко пъти Австрия го предлага на българската държава – безвъзмездно или срещу символично заплащане. Никой от тогавашните държавници обаче не се заинтересувал и така е изгубена една от най-ценните реликви от Априлското въстание. За нас остава урокът да не забравяме историята и да пазим свидетелствата за нея, както го правят в музеите тук.

Между новото и старото

Новият център на града стои малко странно на фона на красивите стари сгради от началото на 20. век. Сякаш ежедневието върви на две скорости в това място, а разликата се прави от хората. Местните жители все още трудно приемат пришълците от другите части на страната. Минали са толкова много години от началото на „Първа атомна“, но все още разделението се усеща. Това вероятно се отразява и на туризма, който е малко странна смесица от поклонници на Ботев и историята, външни посетители на АЕЦ „Козлодуй“ и служебни гости на централата. Места за отдих в града има много, съветваме Ви, ако трябва да пътувате из района на Оряхово, да изберете за нощувка Козлодуй. Препоръчваме да посетите комплекса с ресторант и плаж покрай реката, който се намира по средата между центъра на града и Мемориалния парк. Там предлагат рибни ястия сред много добре издържана, но непринудена обстановка, с гледка към реката. Опитайте тарама хайвер и рибена чорба, специалитет на района. В града има доста места за кафе и хапване, отлично заредени с богат избор.


На пазара в новия център пък може да си купите чироз от платика. Това е традиционен начин за съхраняване на речната риба от местното население. Осолените сушени риби се приготвят най-често с ориз, като ястието се казва „пържитура“. Името подсказва как се приготвя. През есента се продават всякакви зеленчуци, а ако искате да опитате вкусни тикви, купете си от сорта „цигулка“. В различни села из Северозапада издължените тикви се наричат още „баничарка“ (чудесни са за баница с тиква), „микокорка“, „захаринка“, „меденка“ – името достатъчно подсказва колко са сладки.


Козлодуй открай време е богат край – първо заради земеделието, а после – заради „Първа атомна“. Тук, в центъра на някогашното богато земеделско село, се вдига един от първите бунтове в Централна и Източна Европа срещу насилствената колективизация на земята, в който участват основно жени. В рамките на 18 дни първо близкото село Бърдарски геран, а после плевенското село Ставерци и Козлодуй излизат против ТКЗС. Центърът на града е мястото, на което можем поне за малко да спрем и да си спомним смелостта на козлодуйските стопани, изправили се срещу съветския модел в българското земеделие. За някогашното богатство можем да съдим и по старите дву- и триетажни къщи от 20-те и 30-те години, които все още се виждат по селата наоколо.

Енергиен туризъм

Земеделието в района и сега е добре развито – наоколо е плодородната Златия, макар и съвсем различно от някогашното. Център на икономиката си остава АЕЦ „Козлодуй“, която е един от най-екстравагантните туристически обекти в България. Централата е строго охранявана и е забранено да се спира и да се снима около нея. За посещения на външни хора има дни на отворените врати, когато влизат групи след предварително записване. Може да следите сайта на АЕЦ и да си планирате едно наистина оригинално преживяване. Не се притеснявайте от радиация – в целия район тя се следи строго, данните са публични и това е може би най-строго контролираният за замърсяване район в България. За нощувка има достатъчно места, но резервирайте предварително, защото по празници и покрай обучения и посещения на енергетици може да няма свободни места. 


В края на месец май, когато от козлодуйския бряг стартира традиционният поход по стъпките на Ботевата чета до връх Околчица, вероятно няма да има места. Но тогава вече става за бивак на палатка в Мемориалния парк, като не забравяйте репеленти против комари. Противно на шегите, мирният атом нито е унищожил комарите наоколо, нито ги е направил по-различни от останалите – все същите гладни дунавски комари са навсякъде.


Туристическият поход събира всяка година стотици участници, но местните хора помнят и години, в които са идвали до десетина хиляди човека. Пикът е през 1976 г., когато се включват 8600 души. Разстоянието до Врачанския Балкан се взима за три дни, а финалът съвпада с празника на Враца на 2 юни, когато има тържествена заря-проверка. По пътя се минава през места като село Бутан – там е най-голямото селско кино в страната, което след дълги години отново работи. Козлодуйският край е много красива магия между водите на Дунав и златната Златия.


Как да стигнем:  До Козлодуй има добре поддържан асфалтов път от Враца (64 км), в по-голямата си част следва маршрута за ферибота в Оряхово. Последните километри след град Мизия не са много добри. Шосейна връзка има с Лом, но там пътят е в лошо състояние.

Къде да отседнем:  В града има много хотели и места за нощувки. Съотношението цена/качество е повече от добро.

Не пропускайте:  Кораб музей „Радецки“ с Мемориалния парк, поход „Козлодуй–Околчица“, обяд на брега на Дунав, разходка из АЕЦ „Козлодуй“.

Из района:  Оряхово, село Бърдарски геран, селско кино в Бутан.

Подходящо за:  културно-исторически туризъм, велотуризъм, кулинарен туризъм, пешеходни преходи Козлодуй–Околчица.