Dimitraki Hadjitoshev is one of the most intriguing figures of the Bulgarian Renaissance, whom most Bulgarians have never heard of. Do not miss the opportunity to learn about his life and martyrdom and visit his house, which is part of the Vračan Ethnographic Complex.

Димитраки Хаджитошев е роден през 1780 г. във Враца, в знатния род Хаджийски, изиграл особено важна роля в стопанския, обществен и политически живот в цяла Северозападна България през Възраждането. В началото на 19 век Димитраки Хаджитошев е известен фабрикант и търговец, разпространил дейността си във Влашко, Сърбия, Австрия и дори Италия и Русия. Той се ползва с голямо влияние както сред турската администрация, така и сред българското население. Както музеят го представя, „пазител, който беше доста по-различен от лъвовете на националния ни фолклор: вместо да се крие в горите, той се разхождаше из търговския квартал на Враца и всяваше респект пред тиранина“.

По времето на Хаджитошев Враца се превръща във важен административен, търговски и просветен център. Чрез писма до официалните власти в Цариград местните дейци успяват да сменят пет пъти турския управител, докато получат одобрен от тях човек – нещо нечувано дотогава в населените с българи земи.

През 1824 г. за първи път в окупирана България Хаджитошев се изправя срещу гръцкия митрополит (Търновския Иларион Критски) с искане той да бъде сменен с българския владика Гавраил Бистричанин. С тази смела постъпка започва борбата за независима българска църква, която прераства във всенародно движение и завършва с учредяването на Българската екзархия в Цариград. Хаджитошев е бил и настоятел на Врачанската митрополия и благодетел на най-големите български манастири, напр. Рила, Хилендар и Зограф, както и на няколко църкви.

Повлиян от каузата на Софроний Врачански, Хаджитошев е и сред инициаторите на първата дипломатическа мисия Замбин-Некович в Русия през 1804 г. по време на Възраждането.

Заклет русофил, Димитраки Хаджитошев дава ценна разузнавателна информация на командването на руските войски по време на Руско-турската война от 1806-1812 г. В навечерието на последвалата Руско-турска война (1828-1829 г.) той дори се осмелява да агитира местните жители да помогнат на руските войски с цел постигане на българското национално освобождение. За същата цел той построи кула с кули и оръжеен склад в имението си край Кунино. Но приготовленията му не остават незабелязани от османските власти. Срещу него работят и гръцките владици и всичко това довежда до ареста му. През 1827 г. султанът издава фарман за обезглавяването му. На 24 април 1827 г. Хаджитошев е заклан край Видин.

Опечалени от смъртта на своя патрон в онези смутни времена, местните жители увековечават делата му в народна песен.