Димитраки Хаджитошев е една от най-интригуващите личности на българското Възраждане. Не пропускайте възможността да се запознаете с живота и мъченическата му смърт и да посетите къщата му, която е част от Врачанския етнографски комплекс.

Житейски път

Димитраки Хаджитошев е роден през 1780 г. във Враца, в знатната фамилия Хаджийски, изиграла през Възраждането особено важна роля както в икономическия, така и в обществено-политическия живот в цяла Северозападна България. В началото на 19. век Димитраки Хаджитошев е знатен производител и търговец, стигнал с търговията си до Влашко, Сърбия, Австрия, дори Италия и Русия. Той е безспорен авторитет както сред турската администрация, така и сред съгражданите си. Както казват за него врачани, той е „нетипичен за националния ни фолклор закрилник, който не се е крил по горите, а се е разхождал по врачанската чаршия, всявайки страх в тиранина“.

По негово време Враца се издига като важен административен, търговски и просветен център. Чрез писма до официалната власт в Цариград, врачани са сменяли пет пъти турския наместник, докато не са одобрили кандидата – нещо нечувано за българските земи дотогава.

Възрожденски обществен и политически деец

През 1824 г. за първи път в поробена България, Хаджитошев се изправя срещу гръцки митрополит (Иларион Критски в Търново) с настояване да бъде заменен с българския владика – Гавраил Бистричанин. Този смел акт на врачанина полага началото и на борбата за самостоятелна българска църква, прераснала във всенародно движение и завършила с учредяването на Българската екзархия в Цариград. Хаджитошев е и епитроп на Врачанската епископия, и ктитор на най-големите български манастири – Рилския, Хилендарския, Зографския, както и на няколко черкви.

Повлиян от делото на Софроний Врачански, Хаджитошев е и сред инициаторите за изпращането на първата през Възраждането българска дипломатическа мисия „Замбин-Некович“ в Русия през 1804 г.

Запален русофил, Димитраки Хаджитошев предоставя ценни сведения на руското командване по време на Руско-турската война (1806-1812 г.). В навечерието на следващата Руско-турска война (1828-1829 г.) дори подготвя местното население за подпомагане на руските войски за освобождението на България. С тази цел строи кула с бойници и оръжейна в чифлика си край с. Кунино. Тези му приготовления не остават скрити от турските власти. Това довежда до арестуването му под влиянието на гръцките владици и през 1827 г. султанът издава ферман за обезглавяването му. На 24 април 1827 г. Димитраки Хаджитошев е посечен край Видин.

В народното творчество се срещат песни и предания, които възпяват неговия героизъм като един от първите водачи на черковно-националното движение на българите.