Добрите духове в Монтана

Етнографските групи в Северозапада
11 март 2020
Чипровски килими
11 март 2020

Добрите духове в Монтана

Градът носи древното си римско име и сега, след като през вековете е бил наричан още Михайловград, Фердинанд, Кутловица. На два пъти е обявяван за град – веднъж по време на Римската империя и втори път на 2 декември 1891 г. с указ на княз Фердинанд. За известен период по време на социализма Монтана е икономически най-бързо развиващият се град в България. В началото на XX век общинското управление се нанася в бившия дом на адвоката Иван Стоянов, прототип на образа Дормидолски в повестта на Иван Вазов „Митрофан и Дормидолски“.

 

Музика, музика!

Това е само малка част от богатата история на града, с който са свързани композиторът Дико Илиев, писателят Йордан Радичков и още много съвременни представители на изкуството. Всяка година Монтана става център на поредица културни събития, сред които двете най-известни са Празниците на духовите оркестри „Дико Илиев“ и биенале „Тенец“. Духовата музика се провежда всяка година през май и събира духови оркестри от цяла Европа. Най-много са представителите от България и Сърбия. Много от оркестрите, които все още съществуват, са създадени от маестро Дико Илиев. В Монтана има няколко оркестъра за духова музика, които често изнасят концерти в града. Сред тях е победителят в конкурса „България търси талант“ – оркестър Vivo. Паралелно с Празниците „Дико Илиев“ има конкурс за нови творби за духов оркестър. Най-добрите изпълнения, разбира се, може да слушате първи на живо в Монтана.

В града всяка година се провежда и детският конкурс „Напеви от Северозапада“, а местни групи за автентичен и обработен фолклор честно изнасят концерти. В началото на юни всяка година в центъра на града става панаирно весело с празника „Свети Дух“. Той продължава няколко дни с концерти, младежкия фестивал „Диана“, изложби и турнири, и с Алея на занаятите. Тя остава в центъра на града през всички дни на празника и може да си купите какви ли не ръчно изработени изделия от занаятчии. За Алеята идват майстори от цяла България, преобладава традиционно българско творчество, но има и доста модерни занаятчии.

 

Мистерията на водата

Ако сте се изморили от събития и музика, нека отидем на по-тихи забавления. Една от най-атрактивните забележителности на Монтана е язовир „Огоста“, някога планиран като най-голямото хидро-техническо съоръжение на Балканите, днес е само един от най-големите в България. Язовирът така и не е завършен според пълния план, а строителството му продължава от 1958 г. почти до края на социализма. Това, което виждаме днес, е по-малко от половината на цялото съоръжение, което е трябвало да бъде изградено. Още от началото на строителството започват легендите и странностите, в които се преплитат суеверия, мистичен страх, стремеж да се подчини природата и краят на две села – Живовци и Калиманица. Те са напълно потопени на дъното, а жителите им са изселени. Калиманица е родното място на Йордан Радичков, а от Живовци са писателят и публицист Анастас Стоянов и поетът-живописец Иван Давидков.

Ако оставим легендите настрани, язовир „Огоста“ днес е много приятно място за разходки, къмпинг и риболов. Не се притеснявайте от чудовищните риби – те си плуват някъде дълбоко между Живовци и Калиманица, четат Радичков и въобще не искат да се мяркат в прозаичния ни човешки свят.

 

Историческо наследство

Над Монтана са запазени останките от някогашната римска крепост Монтанезиум. Руините са достъпни за туристи, намират се на хълм „Калето“. От тях се открива приятна гледка към околността, като възстановяването е стигнало до изграждане на пътеки и разчистване, няма доизграждане на стени в пълен размер и бутафорни замъци. В Историческия музей на града ще научите повече за историята на околността, заселена още от времето на Каменно-медната епоха. От всеки период са открити находки из района, може би най-многобройни са римските артефакти. Стели, капители и плочи са изложени в Лапидариума. Ценните експонати са оригинали и копия на стари съкровища, откривани в земите наоколо. Монтанезиум и Кутловица са дължали богатствата си на златоносните реки Огоста и Златица, чиито имена произлизат от името на благородния метал. Музеят е в центъра на града, малко встрани от централния пл. „Жеравица“. Името на площада произлиза от местността, където се води важна битка при Чипровското въстание. В централната зала на музея и в Михайловата къща са изложени много оригинални чипровски килими, изделия на Чипровската златарска школа и Берковската керамика. Това е характерна част от градския и селския бит на Монтанско през XIX и началото на XX век. Михайловата къща показва бита на селото и града от региона в периода след Освобождението и първите десетилетия на миналия век. Намира се в центъра, до храм „Св. Св. Кирил и Методий“.

Къщата е била дом на свещеника Михаил Вариклечков и няма общо с водача на Септемврийското въстание Христо Михайлов. Историческият музей в Монтана е създаден в началото на 50-те години като музей на Септемврийското въстание, по-късно колекцията му се обогатява и получава статут на музей за историята на региона. Монтана е един от центровете на военните действия по време на бунта от 1923 г. наред с Бойчиновци, Берковица и Медковец. Заради активната дейност на Михайлов градът носи неговото име по време на социализма. Днес малко неща напомнят за бурните събития на септември 1923 г. 

Художественото творчество заема не по-малко място в културния календар на града. На всеки две години (четните) живописци, скулптори, графици и майстори на приложните изкуства се включват в биеналето „Тенец“ с авторски творби, създадени в последните три години. Жури от Съюза на българските художници и общината оценява творбите и през октомври най-добрите се излагат в галерия „Кутловица“ и Художествена галерия „Кирил Петров“. Наградените творби остават в Монтана и така извън изложбата също може да ги разгледате свободно. В зала „Кутловица“ и Художествената галерия поне веднъж в месеца има изложби и събития, които тематично представят различни жанрове и стилове, предимно с акцент върху съвременни творци.

А защо „Тенец“? Защото това е доброто домашно духче, което броди в творчеството на Йордан Радичков и от време на време излиза в реалния свят. Макар че ни е трудно да кажем кое точно е реално и кое е само художествено въображение. Затова и тенецът често минава пътьом за шега, пакост и да ни напомни, че всичко в този омагьосан Радичков край е донякъде реално и донякъде измислено.


Как да стигнем: Монтана е на главния път Е79 между Враца и Видин. Пътят през прохода Петрохан е по-кратък и много по-живописен. Зимата е по-добре да се ползва пътя през Враца. През града минава главната жп линия София  Видин. От изток се стига през Плевен и Кнежа, като следите табелите с отбивката за Монтана. Намира се на 35 км от Враца и на 100 км от София (през Петрохан)

Къде да отседнем: Препоръчваме да изберете малък семеен хотел или къща за гости. Ако сте с кола, по-добрият вариант е преспиване в района  в селска къща за гости

Не пропускайте: Празници на духовите оркестри „Дико Илиев“, експозиционна зала „Кутловица“, Художествената галерия, Михайловата къща

Из района: Берковица, Чипровци, Вършец, Клисурски манастир, Чипровски манастир, Лопушански манастир

Подходящо за: културно-исторически туризъм, фестивален и градски туризъм, риболовен и екотуризъм, полети с балон

 

Текст от луксозно хартиено издание с много снимки на издателство „Сиела“

„От Балкана до Дунав  идеи за пътешествия в Дунавска България“ (2018) 

https://ciela.com/ot-balkana-do-dunav.html

 

100 лв.