Кулата на Мешчиите, известна още като Часовниковата кула, е сред най-емблематичните забележителности на Враца. Тя е висока 13,4 метра и е по-голямата от двете запазени средновековни кули в центъра на града, разположени близо до сградата на кметството. Кулата е свидетелство за богатата история и култура на града, а нейното опазване служи като спомен за миналото на Враца и мястото му в българската история.

Стражът на Враца: Разкриване на историята на кулата на Мешчиите

Има две теории за произхода на името на кулата. „Месчет“, „мечет“ и „месцит“ са форми на произношение на думата, която все още се използва от някои тюркски народи за джамия. Съществува обаче и друга история (подкрепена от писмен доклад на Филип Станиславович, католически архиепископ), че имало семейство, приело исляма, което носело името Мисчии и било потомци или роднини на местни владетели от прабългарски и кумански произход – шишмановците).

Подобни отбранителни кули, като част от укрепени жилища, се строят в цяла Европа през Средновековието, като процесът продължава и по българските земи през османския период. Тези кули са били обитавани от турски сипахии (войни), паши и бейове и са били поставяни в един от ъглите или в средата на крепостна стена. На латински са се наричали kastrum domini – крепостта на господаря. Френската дума за тях беше „тъмница“. Всички тези имена по същество означават едно и също нещо – феодален замък, както обяснява проф. Божидар Димитров. Враца е единственият български град, който е имал две, вместо една, укрепени кули от османския период.

Кулата на Мешчиите: Пътуване през времето и архитектурата

Достъпът до „донжона“ беше осигурен чрез подвижен мост или стълба, висока няколко метра. По този начин кулите са били добре защитени срещу атаки, тъй като стълбата може лесно да бъде премахната в случай на заплаха. Входът на кулата Мешчиите първоначално е бил от западната страна, на височина над два метра. Впоследствие тази врата е зазидана с камъни и новият вход е отворен от източната страна на нивото на земята. Стените на кулата са с дебелина 1,8 метра. Кулата има приземен и още три етажа, разделени с гредоредни конструкции и използвани за живеене. До тях се стигаше по дървена стълба. Интересното е, че на всеки етаж има камина. Третият етаж е пригоден за отбрана – има специални съоръжения в ъглите и в средата на стените. Три от тях стърчат като еркери, поддържани от скоби, с отвори между тях, предназначени за изливане на горещи течности върху врага. Третият етаж е покрит с купол от дялани камъни, разположен върху четири арки. Кулата има 12 мазгала (огнища).

Предполага се, че е построена през 17 век. В края на 19 век те я трансформират в часовникова кула. Кулата е реновирана през 2006 г., като е монтиран и циферблат.