Къщата на Иван Замбин е скрито бижу, разположено в сърцето на Враца. Къщата-музей „Иван Замбин“ е част от комплекс „Св. Софроний Врачански“. Тя е своеобразен музей на занаятчийството и поминъка на хората от врачанския край, въпреки че това, с което Иван Замбин остава завинаги в българската история, е мисията му в Русия в началото на 19. век.

Наследството на занаятите във Враца: Откриване на къщата музей на Иван Замбин

Интересно е, че къщата музей, построена като реплика на автентичната, не е посветена на живота и делото на Замбин, а на традиционните за региона занаяти и поминък, и това не случайно. Иван Замбин е потомък на знатен врачански род, прочут с търговията и продукцията си на фина коприна, бижутерийни ателиета и вино. Емблематичните за региона занаяти са представени в три експозиции: „Златарство“, „Традиционно и съвременно отглеждане на копринена буба, производство на коприна и копринени тъкани“ и „Традиционно лозарство и винарство“.

В една от стаите в къщата е обособена и малка експозиция, представяща златарските традиции във врачанско. Наличието на рудни находища и златоносните пясъци в реките на Врачанския Балкан са сред основните фактори този занаят да се превърне в истинско изкуство в златарските работилници в града. През 19. век произведенията на врачанските златари се продават в цялата Османска империя и дори отвъд нейните граници. Изработвали са се предимно накити и църковен реквизит, но също така се инкрустират и различни и видове оръжия – саби, пушки, пищови.

Златарството продължава да процъфтява и след Освобождението – на Лондонското изложение на балканските страни през 1907 г. врачанската златарска школа печели златен медал.

В къщата можете да видите и експозиция, посветена на бубарството и копринени тъкани, прославили Враца през 19. век и извън пределите на Османската империя. Тласък на промишленото производство на коприна дава създаването на Опитната станция по бубарство във Враца през 1893 г. През 1904 г. в Сейнт Луис, САЩ, врачанката Мария Пищикова печели златния медал за колекцията си от домашно изтъкани копринени тъкани. В малката експозиционна зала можете да видите един от малкото останали в България станове за домашно тъкане на коприна и пашкули, както и различни етапи от отглеждането на копринените буби, например т. нар. „завиване“ на пашкулите, при което се използват и предпочитаните от бубите клонки от дъб, бук, смрадлика. Това, което ще впечатли дамите, са експонатите от ръчно тъкани фини копринени тъкани с вплетени дантели, памук и лен.

Третата експозиция се намира в приземния етаж и е посветена на традиционното за Възраждането в региона лозарство и винарство – тук са отглеждали и прочутия врачански мискет, наречен „врачанска теменуга“ заради аромата си.

Ето защо това не е място за изпускане! Посетете го и се потопете в историята на Враца!