Григорий Найденов (1854-1919) е сред историческите личности във Враца, почетени с превръщането на родното им място в комплекса на Софроний Врачански. Найденов беше един от най-щедрите благодетели не само в местния, но и в национален мащаб.

Роден във видно врачанско търговско семейство, той е заклет патриот. Дни преди началото на Руско-турската война от 1878 г. Найденов преминава Дунава и се записва в новосформираното Българско опълчение в Плоещ, Румъния, под личното командване на видния генерал Столетов. Найденов финансира закупуването на коне за българските кавалеристи, с което се полагат основите на конната сотня в състава на Българското опълчение.

Воден от максимата, че „богатството е тленно, а добродетелта е безсмъртна“, на 10 януари 1919 г., в „пълно съзнание и пълно здраве“, Григорий Найденов завещава средства от многомилионното си състояние на Светия синод, Българската академия на науките. , Благотворителния дом за сираци в София и Дома за сираци във Враца, Хоровия фонд при храм-паметник „Александър Невски“, църквата „Св. Николай“, другите три църкви във Враца и Черепишкия манастир. Последната, девета клауза в завета на Найденов гласи: „Цялото ми останало имущество завещавам на моя роден град за културно и икономическо преуспяване на неговото население“. Той също така стартира фонд за стипендии за студенти.

Вероятно в знак на любовта му към децата на Враца, къщата му е избрана за дом на уникална музейна сбирка в национален мащаб, наречена „Светът на детето от края на 19 век и началото на 20 век“.

Колекцията е разделена на две части, като горният етаж е посветен на живота на градското дете, а долният – на живота на селското дете от онази епоха. Изложени са дрехи, играчки и предмети от бита на малкото дете. За момент се пренасяте в света на децата, израснали в онези времена, и ви се иска да седнете на това старо дървено бюро и да прелистите жълтите страници на онези първи книги с рисунки, привилегия само за деца от богати семейства . Може да си представите онези спретнато облечени деца, тичащи пред родителите си по време на неделната им разходка. Но след като сте долу в мазето за другата част от колекцията, потръпвате от контраста с живота на селските деца.

Най-очарователните експонати са автентична бебешка количка от началото на 20 век, дървена кошница, шарено конче играчка, няколко парцалени кукли с кратунки, пищялки и игрите на селските деца с кокалчета, кочани и каквото им попадне под ръка. За първи път ще видите и примитивни дървени проходилки.

Музейната сбирка със сигурност не е за изпускане, особено ако посещавате Враца с деца!