Димитраки Хаджитошев е една от най-интригуващите личности на българското Възраждане, за когото повечето българи изобщо не са чували. Не пропускайте възможността да се запознаете с живота и мъченическата му смърт и да посетите къщата му, която е част от Врачанския етнографски комплекс.

Димитраки Хаджитошев е роден през 1780 г. във Враца, в знатния род Хаджийски, изиграл особено важна роля в стопанския, обществен и политически живот в цяла Северозападна България през Възраждането. В началото на 19 век Димитраки Хаджитошев е известен фабрикант и търговец, разпространил дейността си във Влашко, Сърбия, Австрия и дори Италия и Русия. Той се ползва с голямо влияние както сред турската администрация, така и сред българското население. Както музеят го представя, „пазител, който беше доста по-различен от лъвовете на националния ни фолклор: вместо да се крие в горите, той се разхождаше из търговския квартал на Враца и всяваше респект пред тиранина“.

По времето на Хаджитошев Враца се превръща във важен административен, търговски и просветен център. Чрез писма до официалните власти в Цариград местните дейци успяват да сменят пет пъти турския управител, докато получат одобрен от тях човек – нещо нечувано дотогава в населените с българи земи.

През 1824 г. за първи път в окупирана България Хаджитошев се изправя срещу гръцкия митрополит (Търновския Иларион Критски) с искане той да бъде сменен с българския владика Гавраил Бистричанин. С тази смела постъпка започва борбата за независима българска църква, която прераства във всенародно движение и завършва с учредяването на Българската екзархия в Цариград. Хаджитошев е бил и настоятел на Врачанската митрополия и благодетел на най-големите български манастири, напр. Рила, Хилендар и Зограф, както и на няколко църкви.

Повлиян от каузата на Софроний Врачански, Хаджитошев е и сред инициаторите на първата дипломатическа мисия Замбин-Некович в Русия през 1804 г. по време на Възраждането.

Заклет русофил, Димитраки Хаджитошев дава ценна разузнавателна информация на командването на руските войски по време на Руско-турската война от 1806-1812 г. В навечерието на последвалата Руско-турска война (1828-1829 г.) той дори се осмелява да агитира местните жители да помогнат на руските войски с цел постигане на българското национално освобождение. За същата цел той построи кула с кули и оръжеен склад в имението си край Кунино. Но приготовленията му не остават незабелязани от османските власти. Срещу него работят и гръцките владици и всичко това довежда до ареста му. През 1827 г. султанът издава фарман за обезглавяването му. На 24 април 1827 г. Хаджитошев е заклан край Видин.

Опечалени от смъртта на своя патрон в онези смутни времена, местните жители увековечават делата му в народна песен.