^{Кой е Никола Войводов?}

^{Никола Хаджикръстев Върбанов – Войводов, е роден през 1842 г. във Враца. Получава образованието си във „Възнесенското“ училище в родния си град, френското училище в Бебек и „Роберт колеж“ в Цариград. Усвоил отлично френски и английски език, Никола Войводов прави първите си преводи още като ученик в турската столица, публикувани в сп. „Български книжици“. Придобил солидно образование и култура, той горещо аплодира новопоявилото се през 1866 г. българско театрално дружество в Браила и изпраща свои дописки в негова защита.}

^{През 1867 г. Никола Войводов, подпомогнат от местни българи в Галац и сърбина Цветко Павлович успява за кратко време да организира малка, но стегната въстаническа чета, в която влизат българи, сърби, черногорци и бившият руски офицер Николай Димитриевич Далматов. Избраният за войвода Никола Войводов държи „четата му да има вид на редовна войска, която излиза на открито сражение със своя противник, а не на башибозушка разбойническа банда, която прави лошо впечатление на цивилизованите европейски народи.“ Четата трябвало да премине в България през Радуевац (Сърбия). За да пристигнат преди четниците, Никола Войводов и избраният за знаменосец Цветко Павлович се качват на австрийския параход „Германия“. Това е първият случай в българското националноосвободително движение, в който се прибягва до използването на кораб за осъществяването на революционна акция.}

^{Когато на 20 август 1867 г. „Германия“ акостира на русенското пристанище, тя е посрещната, вследствие предателство, от редовна турска войска и полиция. Корабът става арена на поредното кърваво насилие на турските власти. След отчаяна и неравна борба Никола Войводов и Цветко Павлович геройски загиват, верни на клетвата си „Свобода или смърт“.}

^{Етнографско-възрожденски комплекс „Никола Войводов” е част от Регионален исторически музей – гр. Враца.}

^{Комплексът включва две възрожденски къщи в типичен средно-български архитектурен стил. В една от стаите на къща Никола Войводов е уредена малка фото-документална експозиция, свързанa с живота и дейността на Никола Войводов – врачански родолюбец, борец за свобода, отдал живота си за освобождението на България. Официалното откриване е на 21 август 1967 г. в чест на 100-годишнината от смъртта му. Автор на експозицията е Николай Дойнов, а художник–оформител е Людмил Младенов. Експозицията е обновена през 1982 г. от Валерия Тарашоева и художник – Виктор Борисов.}

^{На 25 май 1976 г. в близост до къщата на Никола Войводов разтваря врати още една възрожденска къща, т.н. Капитанска къща. Автори на експозицията са Николай Дойнов и Йорданка Манкова. В края на XIX век и началото на XX век традиционните бит и култура на врачанското градско население придобиват нов облик. Настъпващите промени засягат не само духовната сфера и образованието, но и материалната култура. Макар бавно и трудно, врачани започват да споделят западния начин на живот във всичките му проявления. Съществена роля за динамичните промени изиграват заминалите за чужбина десетки представители на местната интелигенция и синовете на заможните врачани. Учили и живели в градовете на Западна Европа, те се връщат във Враца като отлично подготвени лекари, зъболекари, инженери, адвокати и учители. Постепенното навлизане на западноевропейската култура сред врачанското население се вижда  в промените които настъпват в обзавеждането на домовете.} 

^{В помещенията на Капитанската къща – спалня, детска, кухня и разпределителен салон, с оригинални вещи и покъщнина е възстановено градско жилище на средно заможно семейство от началото на ХХ в. Експозицията ни представя промените в обзавеждането, пренесените от чужбина манифактурни и фабрични стоки, но и запазването на части от традиционната уредба на възрожденска Враца. В къщата могат да се видят както старите миндери, така и новата виенска мебел. Ярък пример за това е спалнята с две легла „виенски” тип, с копринени покривки,  детската стая с легло, също „виенски” тип и характерния „бешик” – стояща желeзна детска люлка. Като допълваща част от обзавеждането на стаите по европейски образец е големият дървен скрин, ъгловото огледало с резба и тоалетка. Освен традиционните памучни и свилени тъкани в дома присъстват и новите модни плетива – на една кука, брюкселската дантела, бялата бродерия, покривки за маси, легла и възглавници, тишлайфери и мн. др. На мястото на малката масичка (синия) и трикраките столчета има обособена кухня – помещение за съхраняване на посудата с голяма маса, миндерлък и готварска чугунена печка. Наред с традиционните глинени и бакърени съдове, като подници, гърнета, ушатки, пинти и др. навлиза порцелановaта кухненска посуда, подноси, сервизи и прибори за хранене от алпака и сребро. Най-просторното и представително помещение в къщата е разпределителният салон, представляващ мястото за посрещане на гости – маса с „пачи крак“, плетени столове – виенски тип, миндерлъците, салонният скрин и красивият стенен часовник в дървена кутия.} 

^{Капитанската къщата с тавани от дървени шинди, пъстри черги, дълги миндерлъци и легла с бронзова украса утвърждава усещането за чистота и уют, както и за промените които настъпват в следосвобожденска Враца.}