Идвайки във врачанския край не пропускайте да видите прочутия Черепишки манастир, заел важно място в българската история и свързан с живота и делото на видни българи, сред които Пимен Зографски, Софроний Врачански, Димитър Общи, Иван Вазов, Алеко Константинов и много други. Манастирът се намира в подножието на Врачански Балкан, по поречието на река Искър, срещу красивата местност Ритлите.
Открийте богатата история на Черепишкия манастир
Пътешественикът и изследовател Феликс Канинц (1829 – 1904 г.) възкликва „Черепиш е най-хубавото и привлекателно място на Балканите!“. Манастирът е построен по времето на Цар Иван Шишман според документ от 1392 година, съхраняван в Софийския църковен исторически и археологически музей. Според местната легенда, името на манастира идва от белеещите се кости на загиналите воини при паметна битка на войските на цар Иван Шишман с турските нашественици в района.
В годините на Османската империя, Светата обител няколко пъти е опожарявана и опустошавана, напускана от монасите и наново изграждана. В края на 16-ти век е реконструирана от известният живописец и книжовник Св. Пимен Софийски, който остава в него до смъртта си през 1610 г., както пише в житието му и в „История славянобългарска“. Св. Пимен устроил обителта по образец на манастира „Зограф“ в Атон. Стенописи на прочутия иконописец могат да бъдат видени в най-старата постройка – църквата „Свето Успение Богородично“, построена през 14 век. Стените на църквата са дебели около метър, вследствие на неколкократно укрепване в годините на турското владичество. Тук се съхраняват и мощите на светите братя безсребърници Дамян и Козма, за които се вярва, че са надарени със силата да лекуват.
През Възраждането манастирът се превръща в просветно средище със своето килийно училище, в което са били преписвани и писани книги, жития и евангелия. Тук са създадени и някои от най-ценните български средновековни литературни творби – Черепишкото евангелие, Данаиловото евангелие, Апостол на книжовника Яков, сборника с поучения на поп Тодор – „Маргарит“. През 1797-1798 г. в манастира се приютил прогоненият от кърджалийските набези Софроний Врачански. Манастирските легенди разказват, че в продължение на 24 дни великият Йерарх на българската църква намира убежище в една от многото пещери край манастира, наречена днес „Софрониева“ (Врачанска 1936).
Черепишкият манастир дава убежище и на много от Ботевите четници. Недалеч от манастира е местността „Рашов дол“, където се развива последното сражение на част от Ботевата чета, предвождана от Георги Апостолов. В двора на манастира е костницата в която се съхраняват костите на загиналите монаси и четници. Малкият параклис – костница, може да се види вдясно, непосредствено при влизането в двора на манастира – до нея водят стръмни каменни стълби.
Българска история и духовност
Под костницата е и „Вазовата тераса“ – любимо място на патриарха на българската литература Иван Вазов. Съвременниците му разказват, че обичал да пие своето кафе, заслушан в шума на река Искър, и че именно тук е написан разказът „Една българка“, вдъхновен от спомените на жителите на Челопек. В специално отреден кът в музея са изложени много от личните вещи на писателя, както и част от разказите му, за които се смята, че са създадени тук.
В двора на манастира се намира и т.нар. Рашидовата къща. Легендата разказва, че дъщерята на управителя на Враца, Рашид бей, заболяла тежко. На младото момиче един ден й се присънила Света Богородица, която я привикала в манастира, за да се излекува. Бащата удовлетворил желанието на дъщеря си и построил малка къщичка в процепа на скалите. Не след дълго бил повикан в манастира. Тръгнал с натежало от мъка сърце. Колко голяма била изненадата му, когато видяла дъщеря си жива и здрава. Обещал на монасите да подпомага манастира и удържал на думата си. А на мястото, на което дъщеря му приела християнската вяра, построил красивата къща.
Разказите свързват къщата с едно съдбоносно за българската история събитие: „От предаваните от уста на уста живи спомени се разказва, че на 15 август 1872 г., тук, в Рушидовата къща, под ръководството на Димитър Общи, е било взето съдбоносното решение за обира на турската хазна при Арабаконашкия проход” – пише Илия Борисов в цитираното от нас краеведско изследване за Люти брод (Тодоров 2002: 209).
Манастирът е любимо място и на Алеко Константинов, който написва тук популярния си пътепис „Българска Швейцария“. „А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери…“.
Днес манастирът прилича хиляди посетители и поклонници от цял свят. Към него има устроена част за нощувки с капацитет 30 души. Магерницата предлага в скромната си обстановка манастирска кухня и традиционни български ястия.