Ако пътувате до Врачанската област, има едно място, което абсолютно не можете да пропуснете: Черепишкият манастир. Това красиво и историческо място е изиграло важна роля в българската история и е свързано с много видни българи, сред които Пимен Зографски, Софроний Врачански, Димитър Общи, Иван Вазов, Алеко Константинов и много други. Сгушен в подножието на Врачанския балкан, на брега на река Искър, манастирът е разположен срещу спиращата дъха местност Ритлите.

Всъщност Феликс Канинц (1829-1904), известен пътешественик и изследовател, веднъж заявил, че „Черепиш е най-красивото и привлекателно място на Балканите!“ И той не бил единствен с това мнение. Черепишкият манастир е обичана дестинация от векове, привличайки посетители от далеч и шир, за да се възхитят на красотата му и да се потопят в богатата му история.

Открийте богатата история на Черепишкия манастир във Врачанския балкан

Според документ, съхраняван в Историко-археологическия музей на Софийската църква, Черепишкият манастир е построен по времето на цар Иван Шишман през 1392 г. Легендата разказва, че манастирът носи името си от белещите кости на паднали войници след паметна битка. между войските на цар Иван Шишман и турските нашественици в района.

През годините на османското робство Светата обител е многократно опожарявана, опустошавана и изоставяна от монасите, за да бъде възстановявана и възстановявана отново и отново. В края на 16 век известният зограф и книжовник св. Пимен Софияски се заема с възстановяването на манастира, остава там до смъртта си през 1610 г., както е описано в житието му и в „История Славянобългарска“. Свети Пимен е направил модела на манастира след манастира „Зограф“ в Атон, а неговите зашеметяващи стенописи могат да се видят и днес в най-старата сграда на мястото – църквата „Св. Успение Богородично“, построена през 14 век. Стените на църквата са дебели близо метър, резултат от многократно укрепване през годините на турското владичество. Посетителите могат да видят и мощите на светите братя безсребърници Дамян и Козма, за които се смята, че притежават лечителска сила.

Черепишкият манастир: където се срещат българската история и духовност

През епохата на Възраждането манастирът се превръща в просветен център, с килийно училище, където се преписват и пишат книги, жития и евангелия. Тук са създадени едни от най-ценните български средновековни книжовни произведения, сред които Черепишкото евангелие, Евангелието от Даниил, Апостолът на Яков книжовник и сборникът с поученията на поп Тодор – „Маргарит“. През 1797-1798 г. Софроний Врачански, прогонен от кърджалийските набези, търси убежище в манастира. Според манастирските предания великият архиерей на Българската църква намира подслон за 24 дни в една от многобройните пещери в близост до мястото, известна днес като „Софрониева“ (Врачанска 1936). Черепишкият манастир е давал убежище и на много от Ботевите четници. Недалеч от манастира се намира местността „Рашов дол“, където се е разиграл значителен бой между част от Ботевата чета, водена от Георги Апостолов. В двора на манастира се намира костницата, където се съхраняват костите на загинали монаси и четници. Посетителите могат да видят малкия параклис-костница вдясно още с влизането в двора на манастира, достъпен по стръмни каменни стълби.

Днес манастирът не е в най-добрите си времена (единственият монах e архимандрит Йоаникий, игумен на манастира), но все още прилича хиляди посетители и поклонници от цял свят. Към манастира има устроена част за нощувки с капацитет 30 души.
Магерницата предлага в скромната си обстановка манастирска кухня и традиционни български ястия.