Щом се появят първите бели снежинки малки и големи започват да си припяват любима песничка. Стиховете за Снежко и Шаро, който „тревожно тръска с глава”, са неизменни спътници на първия сняг и ехтят в съзнанието ни и до днес. Тези вълшебни думички „Тихо се сипе първият сняг…” ни завеща врачанинът Цветан Ангелов.

Спомените на наследниците на сладкодумния поет разказва Калина Тодорова от Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца.

Бъдещият обичан детски автор имал нерадостно детство. Роден е на 28 януари 1922 г. в малката и бедна къщица на баба Цена във Враца. Рано остава сирак. От майката и вуйчото му остава в наследство истинското съкровище –  стар сандък с детски книжки – „Дивите лебеди” на Андерсен, приказките на Шехерезада от „Хиляда и една нощ” и още много незабравими герои. Поел на плещите си непосилното бреме – само осемгодишно момче да победи лишения и несгоди, той е обичан от всички в махалата и всеки се опитва да му помогне. Малчуганът е пастирче на чужди крави, копае, продава момини сълзи в аптеките, събира и продава лековити билки, разнася локумчета  на гости, дошли във Враца за Второюнските тържества. Бъдещият поет работи и учи – така успява да завърши основно училище, прогимназия и гимназия във Враца. Първите му стихове са публикувани във врачанския вестник „Национален подем”.

Премеждията продължават да го съпътстват и по време на войнишката му служба – най-напред в 35-и пехотен полк, а после – в Школата за запасни офицери. Отказва да участва в разстрела на Вапцаров, понася жесток тормоз, разболява се. След като е лекуван в различни военни болници, е уволнен. През 1943 г. Цветан Ангелов става учител в с. Ерден, Михайловградско, а година по-късно – след 9 септември 1944 г. е студент по славянска филология в София.

През 1946 г. участва в конкурс за работа в Радио София. Известният писател Елин Пелин му съобщава радостната новина, че е спечелил конкурса, дава му 200 лева, за да си купи костюм и обувки, с които да се яви на работа. Така младият поет отново работи, учи и пише.

Става редактор във в. Септемврийче”. От 1960 до 1980 г. е главен редактор на сп. „Дружинка”. Написва две книги – „В минути на размисъл” (1964) и „Идва на света човек” (1976), в които изповяда своите чувства и вълнения, размисли за собственото място в живота. Той е изключително плодовит детски автор – раждат се изпод перото му повече от 60 книги за деца, между които популярните „Честна дума”, „Смешки от грешки”, „Златотърсачи”, „Цветушка”, „Писана ракла”, „Люлка на радостта”. Издава романа за възрастни „Село в равнината”. Творчеството му вълнува с проникновения поглед към детската душа и мислите, желанията и копнежите на малките, с умението му да общува с невръстните си читатели чрез поезията. И най-важното: стремежът да расте като поет не го напуска до края на дните му – така изпълнява завета на Елин Пелин „да стане отличен художник”. И наистина успява – като че ли всичко, до което се докосне, започва да диша, да звучи, да грее, да се налива с животворни сокове, да говори със свой език.

Много от книгите му са преведени на немски, руски, румънски и други езици. Неговите „вдъхновени, весели и умни стихове…”, както определя творбите му майсторът разказвач Ангел Каралийчев, са неподвластни на времето. И през новия век те са обичани и четени: в издадената през 2002 г. от издателство „Пан” антология с българска класика за деца „Златна книга на българската поезия за деца” негови стихове са включени, редом с тези на сладкодумците П. Р. Славейков, Иван Вазов, Чичо Стоян, Дядо Благо, Елин Пелин, Ран Босилек, Веса Паспалеева, Калина Малина, Атанас Душков и др. Песничката „Шаро и първият сняг”, по стихове на Цветан Ангелов и музика на Александър Райчев, присъства неизменно и днес във всички плейлисти с подбрани „незабравими”, „любими”, „вечни” детски песнички, изпълнявана от най-популярните вокални формации.

Цветан Ангелов е един от енциклопедичните поети в българската детска литература. Носител е на литературната награда на Министерството на просветата „Петко Р. Славейков” за 1973 г. Вписан е в Почетния списък на Международния съвет за детска книга за „Цветушка” през 1979 г. По написания от него сценарии – пиесата „Да отвориш прозореца” се играе в Народния театър „Иван Вазов” повече от 100 пъти, винаги пред препълнен салон.

В разговор със снаха си Веса Ангелова през май 1981 г. творецът споделя, че е подготвил още един роман за възрастни. Не успява да го издаде – разболява се и умира на 29 януари 1982 г. на 60-годишна възраст.