Името на врачанския водопад Скакля e обвито с легендарен ореол. Местните разказват красива история: в края на турското робство, при един изморителен поход, османската войска преминала през Балкана и замръкнала под водопада. На сутринта, когато златните лъчи на слънцето осветили пенливите и скокливи води, спускащи се от отвесните скали, смаян от тази невиждана хубост, пашата, предводител на войската, възкликнал: ,,Машала, Скакля!”. Напомнила му златната игрива вода за една от жените в неговия харем, която била балканджийка и се казвала Скакля.

В района на водопада са останките от средновековното българско средище Патлейна.

В края на август 1872 г. в местността Баира Васил Левски провел заседание с местния Революционен комитет.

Водопадът е разположен в един от най-живописните дялове на Врачанската планина, сред вековни зелени гори и непристъпни скали. Скакля  води началото си от извора Патлейна и околните долове и е с надморска височина 900 м. Характерна особеност на този природен феномен е неговата непостоянност. Той става пълноводен през месеците май и юни, когато след топенето на снеговете и валежите дебитът му достига до 200, а понякога и до 300 л/сек. През останалите месеци струята му изтънява и обикновено през август и септември пресъхва напълно. През зимата замръзва, натрупвайки огромни количества ледени образувания, с различни причудливи форми. Тогава алпинистите практикуват атрактивното, но и опасно ледено катерене. В района на водопада се намират  четири пещери.

Наименованието му идва от диал. скакля – „скачаща вода, водопад”.

Интересни факти:  През 1991 г. Петър Христов, Георги Чакалски и Ясен Христов правят две независими едно от друго измервания на водопада с най-съвременни алпийски способи с цел уточняване на неговата височина – 141 м, и широчина на водната лента – 20 м. Според Пламен  Петков – ръководител на пещерен клуб ,,Стрешеро” – Враца, височината на водопада е 148 м. С този си ръст Врачанската Скакля си печели славата на най-високия водопад не само в страната, но и на Балканите. 

В България има още един водопад със същото име. Той е разположен в Понор планина, над гара Бов и село Заселе, в близост до град Своге и в миналото е бил любимо място на народния поет Иван Вазов. Историята е публикувана в сборника „Божият мост“, Враца, 2012. Още легенди, които крият забележителностите на Врачанския край, може да  бъдат прочетени в сайта: https://kartanavremeto-vratsa.org/.