Бърдарски геран – приказката продължава

Козлодуй: Тихият бял Дунав и силата на мирния атом
11 март 2020

Бърдарски геран приказката продължава

Знаете ли къде в България организират карнавал и бал? Къде е това вълшебно място с прави улици, потънали в зеленина, където зимата ухае на опушено свинско и чорба листа, а лятото прелива от вкусни плодове и зеленчуци? Това е столицата на банатските българи – Бърдарски геран!

Началото

Село, което знае точната си година на основаване, и е много по-младо от традициите и историята, които хората в него пазят. През 1887 г., с личното позволение на княз Фердинанд, група българи идват от Банат в България. Заселват се в изоставено землище, на няколко километра северно от Бяла Слатина. Като подарък за новоосвободената си родина донасят наследството си от стари български добродетели, австро-унгарска култура и католически традиции.
Днес техните съхранени празници и ежедневие създават едно от най-живописните и оригинални места за туризъм в България. Банатските българи са потомци на павликяните и католиците, преследвани и избягали от Османската империя в десетилетията след Чипровското въстание. Произходът им е от Северозапада и от Свищовско и Никополско, като историята им може да се проследи до първите години на българската държава. Наричат се „паликене, палкене, пауликене“, макар отдавна да са оставили някогашната си павликянска вяра, обявена за ерес. През цялата си история пазят езика и българското си самосъзнание, а някои от традиционните им празници като прословутия „Фършанги“ ни връщат далеч назад, във времената на средновековни карнавали и езически култове за прогонване на зимата и злите сили.

Празничните дни

В течение на времето карнавалните традиции се запазили и развили в католическите държави, откъдето българските католици охотно ги приели и вероятно добавили към свои древни обичаи. Днес „Фършанги“ се празнува през февруари, в началото или малко преди Великия пост, и от местен карнавал през 2011 г. се превръща в международен фестивал. Всички участници са маскирани – обикновено мъжете се обличат в рокли, а жените – в мъжки дрехи, и всички заедно преминават по улиците. Няма правила за маскирането, важното е на всички да им бъде весело. На „Фършанги“ може да опитате и типични банатски ястия, сред които се открояват специалитетите от свинско месо.


По-нов, но също толкова интересен е Балът в Бърдарски геран. Той е през август и за него бърдарчени обличат „леката“ си носия, танцуват банатски танци и се веселят както едно време в Австро-Унгария.

Дунавска култура от Европа

Днес по-голяма част от историческата област Банат е в Румъния, но преди Първата световна война е в границите на Австро-Унгарската империя на Хабсбургите. Друга част е в днешна Сърбия, откъдето също са дошли преселници в Бърдарски геран. Австро-унгарското влияние си личи ясно в дрехите, поминъка и кухнята на банатските българи. Балът им също е спомен за дните в Хабсбургската империя, с унгарски и австрийски танци. „Леката“ носия са костюмите, донесени от Банат – нарича се така, защото е от мек и удобен памучен плат, цветна, с риза и пола, и с бяла престилка с рязана бродерия. Другата им носия е спомен от старите времена на Чипровци и павликянството. Тя е тежка, двупрестилчена, с много украса и специална шапка, която не се среща в никоя друга българска област. Мъжкото облекло е доста изчистено, направено от светли памучни платове, с черно елече и характерно шапче. В последните години в Бърдарски геран се стремят да съхранят традиционните носии и шият нови техни реплики по всички правила на занаята. Ако желаете, можете да си поръчате истинска банатска носия чрез читалището в селото или просто да отидете на някой от празниците и да видите на живо духа на миналото.

Храната

Кухнята на банатските българи е самобитна. Тя включва позабравени български ястия, а от Австро-Унгария е взета любовта към сладкиши и тестени произведения. Специфичните начини за приготвяне на продукти от прасето се срещат само в общността им. Някога прасета са били отглеждани във всяка къща и от тях се приготвяли „кълбъсъ“ – колбаси, както и рибици (филета), които се окачват да се опушат под комина на къщата. Днес в Етнографския музей на селото може да видите стаичката, от която се разпалвали градените печки и от техния дим свинските вкуснотии бавно узрявали. Широко използвана е свинската мас, както и чистата сланина, от която се правят дори и сладки. Коленето на прасето, или „убиванье“, ни напомня за някогашните жертвоприношения от древни времена. Смисълът им се е изгубил, но вкусният празник е останал.


Типична гозба от Бърдарски геран е „чорба листа“. Прави се с тънко разточени тестени листове, които се добавят за повече плътност. Поднася се след коленето на прасето заедно със сарми и сладки, наречени „крофли“. За кухнята в Бърдарски геран и на банатчани може да се пише много, но най-добре е да се отиде на място. И със сигурност това не е място за вегани. Освен с прасетата, банатчани били много известни с хубавите си гъски, които гледали заради пухените им пера и за ядене. Павликянската домакиня ползва широко свинската мас, майсторка е на тестени изделия и на домашни сладкиши. Като си говорим за храна, къщата и нейното разпределение са подчинени на отглеждането и приготвянето ѝ.

Архитектурата

В Бърдарски геран е запазена типична централноевропейска архитектура. Къщите са на един етаж, с късата страна към улицата, а навътре към двора е дългата част. В средата на къщата е помещението с комина, под който се опушват свинското и колбасите и се палят печките. В течение на времето много от старите къщи били съборени, за да отстъпят място на по-модерни, двуетажни големи домове. Доста обаче са запазени и добре поддържани. Селото е планирано от архитекти още при създаването си – с идеално прави улици, тротоари и зелена площ, които отделят подредените на една линия къщи. Всичко това е направено още в края на 19. и началото на 20. век, и поддържано след това. Много пъти Бърдарски геран е даван за пример като чистота и ред. Чуждестранни гости от времето на социализма са водени тук, за да видят представително българско село. То е станало естествен декор и на филма „Тримата от запаса“.


Домакините от Бърдарски геран дошли при основаването на селото с белите си памучни кърпи, покривки и чаршафи, украсени с бродерия и плетена дантела. Типична банатска къща е Музеят на Бърдарски геран. Запазени са порцеланови съдове на домакинството и мебели от старите къщи. Леглата са в стаята, която се е ползвала още за дневна и трапезария. Отделно има малка стаичка за съхранение и готвене на храна, както и още една, използвана „за гости“. Скриновете и гардеробите са от масивно дърво, както и леглата. Много интересно е леглото на младоженците – то е с надстройка, от която се спуска плътно покривало, като завеса, и скрива напълно леглото и спящите в него. Типичната банатска къща е удобна, лесна за поддържане и за всичко е помислено.


Бърдарчени имат своя катедрален храм „Свети Йосиф“, добре поддържан и действащ. Там е служил като свещеник Блаженият Евгений Босилков, по-късно убит от комунистическия режим редом с други католически свещеници. В наши дни всичко вече е простено и местните хора гледат с надежда към бъдещето.


Заедно с банатските българи в Бърдарски геран дошли и „шваби“ – немци от Банат, които живеели с тях и там. През 1944 г. те напуснали селото, но се е запазил Немският квартал. Също като цялото село, и той е проектиран „по конец“, а в него се извисява Немската църква. Тя е отдавна изоставена, има нужда от укрепление и реставрация, но все още може да се види величествената ѝ архитектура. Уникална особеност е стенописът на светите братя Кирил и Методий във вътрешността ѝ, а камбанарията ѝ се вижда надалеч в равнината. Някога е имало немско училище, със забавачница и манастир на сестри бенедиктинки, но след 1944 г. всичко е национализирано. Сградите им са запазени и до днес в стил, какъвто вероятно няма никъде другаде в България.


Как да стигнем: Бърдарски геран е близо до Бяла Слатина. Единственият път свързва селото с този град (8 км). Ако идвате от София през Враца, селото е на един час път от областния град (58 км). Ако идвате от Плевен, се минава през Кнежа и Бяла Слатина. Разстоянието до Плевен е 70 км. От София има и друг маршрут – през Луковит и Червен бряг до Кнежа (София е на 170 км, Русе е на 220 км, Пловдив е на 300 км).

Къде да отседнем: Има малки семейни хотели в Бяла Слатина (8 км) и Кнежа (20 км). По време на фестивалите резервирайте предварително.

Не пропускайте: Етнографски музей в Бърдарски геран, „Фършанги“ през февруари, Бал през август, Немски квартал, читалище „Съединение–1923“, където ще започне вашата туристическа обиколка.

Из района: Оряхово с двете галерии и панаира през август, Селановци с читалището и фонтана на Малкия принц, Враца с Регионалния исторически музей, където е изложено прочутото тракийско сребърно съкровище от Рогозина, Козлодуй с кораба „Радецки“.

Подходящо за: селски туризъм, фестивали с кулинария, музикални събития.