fbpx

Андрей Николов– Скулпторът, за когото България беше тясна

Врачанско и твърдините на вярата
11 март 2020
Никола Войводов – врачанинът, вдъхновил Ботев
18 март 2020

Андрей Николов

Скулпторът, за когото България беше тясна

В началото на 20. век в Париж пристига бедният български студент Андрей Николов, спечелил стипендия за обучение по скулптура. Той ще се учи при големия Антоан Мерсие и ще придаде европейски мащаби на нашето скулптурно изкуство. Андрей Николов, роден във Враца през 1878 г., е една от най-значимите фигури на българската културна сцена. Той е от първото следосвобожденско поколение, насочило пътя на българската култура към световните образци. Записва се да учи в първия випуск на новосъздаденото Рисувално училище, днес Национална художествена академия. Така и не завършва, още като студент заминава за Франция, после се връща в България с покана да стане професор и да преподава. При връщането си печели конкурс за войнишки паметник във Видин, посветен на загиналите в Сръбско-българската война. Той е уникален в световен мащаб – падналият воин не изразява героична радост от победи и атаки, а само тъгата от братоубийствената война. Днес монументът е на гаровия площад в центъра на Видин и всяка година в Деня на Съединението там почитат паметта на загиналите.


С работата си Андрей Николов буквално разбива нормите на едва излизащата от калта българска столица. Той самият разказва, че успява да премахне доста „закоравелости“ в преподаването. През 1914 г. заминава със съпругата и детето си за Италия, където го сварва войната. Тримата, скоро след това и четирима, няма как да се приберат и следващите години врачанинът живее и работи там. От Италия го довежда обратно разговор с Александър Стамболийски, който го кани да се върне в родината. Амбициозният премиер иска да покаже, че България не е просто някаква селска държава, а в нея работят творци на европейско ниво. През 1920 г. скулпторът се връща и представя изложба с огромен успех. Държавата откупва част от творбите му, които е пренесъл от Италия. До 1927 г. Николов живее между Рим и София, след което окончателно се връща и строи къща. Тя трябвало да има огромни ателиета и е проектирана без да робува на какъвто и да било стил. Авторите на проекта са негови земляци – архитектите от Оряхово Иван Васильов и Димитър Цолов. Днес това е прочутата Червена къща в София, на ул. „Любен Каравелов“.


Вече в София, Андрей Николов продължава да работи. Негова е фигурата на лъва пред Паметника на Незнайния воин, знакови творби като „Дух и материя“, „Майчина целувка“, „Копнеж“, „Люба“, скулптурните бюстове на Яна Язова, Александър Балабанов, Елин Пелин, Александър Стамболийски, цар Борис III. Част от тях са изложени в художествена галерия „Иван Фунев“ във Враца. Други са в Националната галерия, в музеи и галерии по цял свят. Андрей Николов продължава да работи и преподава до края на живота си през 1959 г.