Обявен е за резерват с обща площ 1438,9 хектара със Заповед No.854 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 10 август 1983 година, създаден да запази живописния и типичен за тези места карстов терен с разнообразни геоморфоложки образувания, уникална пещерна фауна, субмедитеранска флора и много реликтни видове. Обликът на горските насаждения се определя от келявия габър, обикновения габър, мъждряна, бука, полския клен, черния бор и др.

На централния площад в град Враца се извисява и паметник на най-почитаният герой на града - Христо Ботев, който намира смъртта си във Врачанския Балкан, недалеч от връх Околчица. 12-метровият паметник е открит на 2 юни 1964 г., като негов скулптор е Владимир Гиновски. Паметникът е част от скулптурно-архитектурен ансамбъл – до статуята на Ботев гори вечен огън, донесен от Одеса, а релефи изобразяват сюжети от Ботевото творчество и неговия боен път след слизането от кораба „Радецки“.

Във Враца след Освобождението е изградена и първата фабрика за файтони. Тя е дело на прочутия врачанин Мито Орзов, чиито файтони били най-модерните не само за България, но се продавали по целия Балкански полуостров. Врачани наричат с гордост своят съгражданин „Българският Хенри Форд“. За него големият наш писател Алеко Константинов казва: ”Я си снеми калпака, приятелю, поклони се на г-на Орозова и пожелай да се народят в България повече такива труженици!”.